Той сбърчи вежди, а погледът му помръкна. В този момент телефонът му зазвъня. Тръсна глава и се отдалечи на няколко крачки, за да отговори.
— Миа Крюгер.
Към нея пристъпи тъмнокоса жена на годините на Мунк, свали си маската и ѝ подаде ръка.
— Лилиан Лун. Съдебна медицина. Готови сме да го вземем.
— Вие ли направихте аутопсията на Вивиан Берг?
— Да — потвърди Лун.
— А на Курт Ванг?
— Също.
— Сигурна ли сте, че извършителят е един и същ?
— Подходът е същият, да. Дали е от мъжки род не знам. Има следа от игла, забита в сърцето. Никъде другаде няма видими наранявания. Според мен е странно.
— Защо?
Лун я изгледа учудено.
— Защо липсват следи от борба, от съпротива? Не е ли неестествено? И при тримата.
— Нищо ли няма под ноктите?
Патоложката вдигна рамене.
— Необходимо е да вземем проби в лабораторията, за да установя със сигурност, но доколкото виждам, не. Точно както при другите.
— А ранички около устните?
Лилиан Лу наклони глава и се взря в нея.
— Вие ли ги забелязахте?
— Да.
— Имате набито око. Открихме същите. Само че този път под скоч.
— Скоч ли?
— Да. На устата. Желаете ли да го видите, преди да го отнесем?
— Ако е възможно.
В това време Мунк се приближи с бърза крачка.
— Холгер — усмихна се патоложката.
— Здравей, Лилиан.
— Какво има? — попита Миа.
— Намерили са го — изсъска възбудено началникът на отдела.
— Кого?
— Раймон Грегер. Идва от Ларвик.
— Искаш ли да го поема аз?
— Ще работим заедно. Трябва обаче да почакаме. Помолил е за адвокат.
— Ще погледнете ли тялото? — отново попита Лилиан Лун и си сложи маската.
— Разбира се. — И Миа последва новата патоложка към отворения багажник.
Мунк и Анете Голи стояха зад огледалното стъкло. Той реши да остави Миа да започне разпита сама. Понякога предпочиташе този подход. Да не предизвиква страх. Все пак нямаха нищо срещу човека. Срещу Раймон Грегер. Само слухове. Свързваха го с историята от Будьо. Не разполагаха обаче с никакви веществени доказателства. Нито със свидетел, който да го е видял близо до някое от местопрестъпленията. Никоя базова станция не бе засякла телефонен трафик. Роднинска връзката връзка беше налице, но това едва ли щеше да помогне, ако не го накарат да проговори.
Миа започна разпита и Холгер Мунк погледна към Анете:
— Ще увеличиш ли звука?
Тя завъртя копчето на панела до вратата.
— Часът е 12:14 — обяви Миа, привеждайки се леко към микрофона. — Първи разпит на Раймон Грегер. В стаята се намират Раймон Грегер, адвокат Алберт Вик и Миа Крюгер, инспектор от отдел „Убийства“.
Гласът ѝ прозвуча меко. Когато двамата влязоха, тя се усмихна приветливо. Добре изиграно. Неведнъж я беше виждал да губи самообладание, да дава израз на чувствата си, но не и този път.
— Искам първо да заявя, че клиентът ми недоумява защо са му отправени обвинения. — Адвокатът пристегна възела на вратовръзката си. — Ако в съда не е внесена жалба, настояваме незабавно да го освободите. Също така официално обявявам намерението ни да подадем оплакване срещу полицията за нападките срещу клиента ми в медиите.
Адвокати! Това им е работата.
Мунк поклати глава и разкопча още едно копче на сакото.
— Няма никаква жалба. — Миа продължаваше да се усмихва все така добронамерено. — Съжалявам за случилото се. Както навярно сте запознати, разполагаме с четирийсет и осем часа, но се надяваме, естествено, да приключим възможно най-бързо. Съдействайте ни, кажете ни всичко необходимо и веднага ще ви освободим. Така виждаме нещата. Били сте на вилата, нали? Излезли сте в болничен?
Грегер погледна бързо адвоката и той му кимна в отговор.
— Струпа ми се много в последно време. Претоварих се. Исках да ходя на работа, но лекарят ми предложи да прекарам няколко седмици на спокойствие.
— Точно така — насърчи го Миа. — И не сте научили за случилото се. Племенницата ви е намерена мъртва.
— За съжаление, не. — Гласът на Грегер звучеше неподправено. — Вилата не е моя. Наех я от един приятел. Той е спестовник, ако мога да се изразя така. Няма нито интернет, нито телевизия, само електричество от малък слънчев панел.
— Значи изобщо не сте били подготвен, когато полицията ви е посетила?
След разкритията по „Те Ве 2“ се беше обадил негов съсед от скалистото крайбрежие.
— Не знаех нищо. Горкото момиче! Каква трагедия!
— Вие сте брат на Каролине Берг, нали? — прелисти записките си Миа.
Отново играеше ролята си. Чудесно знаеше какво пише там.
— Доведен брат — уточни Грегер. — Майка ми се омъжи повторно. За баща ѝ. А аз, така да се каже, вървях в комплект.
— Какво се случи с двете момичета през 2007 година? — ненадейно попита тя.
Изведнъж Грегер трепна на стола. Адвокатът му също изглеждаше учуден. Мунк си съблече сакото с доволно изражение.
— За какво говорите?
Началникът на отдела поклати глава.
Да не би да не е очаквал да се доберат до тази информация, независимо че не фигурира в документите?
— Клиентът ми ще се въздържи от… — подхвана адвокатът, но застаряващият учител го прекъсна.
Свали си очилата и си потърка лицето.
— Не бях аз — тръсна накрая глава той.
