Момчето в снега полностью

Къри вдигна поглед към апартамента горе. По предното стъкло барабанеше дъжд. Проклето време. Тежка, мрачна зима, а сега дори пролетта не беше като хората. Извади доза тютюн от якето си, пъхна я под горната си устна и отново погледна през прозореца. Улица „Шире Греп“. Не беше ли идвал и преди? В началото не схвана съобщението от Джимбо. Ще се срещнеш с Кевин на улица „Шире Греп“ 75. На третия етаж, апартамент C. Шест часа. Носи мангизи. Изтича до „Марибуесгате“, очаквайки Мунк да му зададе всевъзможни въпроси и да се наложи да обяснява защо му е необходим автомобил, но за щастие участъкът бе почти празен. Там се намираха само Юлва и Габриел, наведени над компютъра в залата за съвещания. Измъкна връзка ключове, без дори да забележат присъствието му. Толкова по-добре. Точно сега нямаше сили да дава обяснения. За пореден път се загледа в жилището на третия етаж. Не много отдавна чакаше тук с Алан Дал. Именно тогава дойде добрата новина, че свикват отново отдела. Лоте ли се казваше оная горе? Или нещо подобно? Наркоманката там. Не му беше ясно защо си губят времето с нея. Извади телефона от джоба си и отново опита да се обади на Миа, но тя пак не отговори.

Часовникът на таблото заплашително се бе устремил към шест. Дали да не се качи сам?

Не, трябваше да я изчака. Нали? По дяволите, дори не знае какво да попита Кавин. Да, може да започне от гривната. Отново набра номера, но никой не отговори. Мамка му. Мамка му. Хм. What to do, what to do? Дъждът заудря още по-силно по предното стъкло. Чистачките не смогваха. Часовникът показа шест часа. Дадоха му доста кратък срок да се срещне с този тип. Ако не стане, щеше ли просто да го прати по дяволите? Да отплава на някой облак? Къри пак опита да се обади, но така и не успяваше да установи връзка. Неизменно попадаше на телефонен секретар и все същото автоматично съобщение:

Свързахте се с номер…

Прибра телефона в джоба си и се реши. Отвори бързо вратата, сложи си качулката и претича през улицата под плющящия по асфалта дъжд.

Проклето време.

Изтръска се и се загледа в редовете звънци.

Трети етаж.

Дали да не ѝ звънне пак?

Не, после ще му благодари.

Подсмихна се и натисна звънеца, на който пишеше C3.

Миа остави на шофьора на таксито всички пари, с които разполагаше, без да обръща внимание на изумения му поглед. Отключи входната врата с треперещи пръсти и се изкачи тичешком по стълбите. Слава богу, не срещна никого по коридора — не че имаше особено значение. Пъхна другия ключ в ключалката, бутна вратата, втурна се в спалнята и застана задъхана пред един от кашоните.

Разкъса тиксото с ключа, извади албума и се отпусна тежко на пода.

Албумът на Миа.

Ръцете ѝ пак се разтрепериха и цялото ѝ тяло се разтресе, когато го отвори и започна да брои. Първа страница.

Втора страница.

Трета страница.

Едва сдържа ужаса си, виждайки снимката.

Там.

На четвъртата страница.

Сигри в балетна рокля. Не е много голяма — може би на пет. До нея Миа гледа неуверено в обектива, присвила очи.

По средата…

Учителката по балет.

Съвсем младо момиче, на двайсет и няколко. В пълен балетен костюм — с палци, перлени обици на ушите. Беше прегърнала и двете и се усмихваше широко към фотографа.

Божичко!

Пръстите ѝ трепереха, но успя да прелисти албума.

Страница седем.

Татко. Държи я в скута си. На концерт на открито са. Смеят се и показват палец нагоре. На фона — сцена, джаз саксофонист. Отдолу — къдравият почерк на мама:

Любимото парче на татко. My Favorite Things.

Не е възможно…

Насили се да продължи.

Страница тринайсет.

Гладка крайбрежна скала в „Осгорщран“. Лято е. Тя е по бански и се мръщи срещу слънцето, вероятно е на четиринайсет. С тях е едно съседско момче. По бански. По слабото му тяло блестят капчици вода. Отзад, увита в кърпа, маха Сигри.

Най-сетне се показа слънцето. Младежта се забавлява.

Миа отгърна механично.

Страница двайсет и девет.

В църквата. Близначките носят еднакви рокли. Сигри се усмихва щастливо. Миа си държи устата затворена 1 не иска на снимката да се виждат брекетите ѝ. Между двете е застанал свещеникът.

Горди момичета след конфирмация!

Четири.

Седем.

Тринайсет.

Двайсет и девет.

Фотоапарат, поставен на статив. Издраскано в лещата число. Виж, Миа. Погледни през апарата.

Защо, за бога?

Изведнъж насъбралото се у нея рукна. Обля я пот и ѝ се догади. Миа се довлече до банята и отпусна глава над тоалетната чиния, но стомахът ѝ бе празен. Пъхна ръце в умивалника и обля лицето си със студена вода.

Тя е.

Това не е списък с жертви.

Албумът на Миа.

Става въпрос за нея.

Прокара ръка по лицето си и изтича в спалнята, седна с подвити под себе си колене, опитвайки се да мобилизира ума си да проработи.

По дяволите.

Добре.

Снимки.

От моя албум.

Внимателно отгърна на първата страница.