Миа Крюгер се събуди, но не разбра къде. Сякаш още сънуваше. В съзнанието ѝ ту изникваха, ту се разпадаха смътни образи. Не различаваше кое е сън и кое реалност. Намираше се в колиба. Видя стена от чамови греди. Затулено прозорче. На крайчеца на леглото седеше баба. Усмихна се и я зави с одеяло. Не, баба я няма. Ръката на Миа бе прикована към тясното легло. Кракът ѝ — също. Мирише на дърво. И на птици. Челото ѝ гори. До нея седи мама. Държи поднос със сок и студена кърпа. Не, и мама не е там. Татко е на двора. Току-що се е върнал от работа. Поправил е колата. Големият, нефритенозелен ягуар. Един ден ще наследи колата. На леглото седи Сигри. Държи фотоалбум. Миа иска да протегне ръце. Да я прегърне. Да я притисне, та да не изчезне отново.
Смъртта не е страшна.
Баба се е върнала.
Сигри се усмихва насреща.
Идваш ли, Миа?
Миа отвори очи. Задушаваше се.
Опита да се надигне, но не успя да помръдне. Усети как от дълбините на съзнанието ѝ я обзема паника, но я отблъсна.
Ръката ѝ бе завързана за леглото. Също и единият крак. На устата ѝ имаше нещо. Огледа обстановката. Зрението ѝ още бе замъглено, но вече не халюцинираше. Чамова стена. Врата към друга стая. На една от стените — долап. Старовремски. Селска къща. Закрит прозорец. Глобус на тавана. Пое дълбоко въздух и се опита да си освободи ръката. Не се получи. Не успя да отскубне и крака си. Добре.
Бавно започна да си припомня изминалите събития и силно ѝ се догади, фотоапаратът. Снимките. Тях трябва да гледа, не самия апарат. Снимките на Чарли Брюн. Числата. Нейният албум. Убийствата са свързани с нея. Салем. Лежи в затвора „Юларшмо“. Златният пръстен.
Не успя да стигне по-далеч.
Неочаквано малката врата се отвори и пред очите ѝ изникна нахилена физиономия. Носеше нещо.
Нещо горящо.
Свещи?
Торта?
— Честит рожден ден, скъпа! Нямаш рожден ден, знам, но реших, че непременно трябва да празнуваме. Ще духнеш ли свещичките? Или да ги духна аз?
Къри никога не се бе замислял как ще умре. Никога не му бе минавало през ума. Сигурно от старост. В далечен край на някоя веранда с изглед към морето. Във всеки случай не така. В мръсен апартамент, пленник, завързан за стол и с качулка на главата.
Дръпна се, но не успя да се отлепи от твърдия дървен стол. Въжето се впиваше в кожата на китките му. Дощя му се да вие, но стисна зъби. Болеше го главата. Усети съсирена кръв на врата си. Избили са му ума. Мозъкът му не работи.
Джимбо?
Не, не Джимбо, по дяволите.
Джимбо му бе уредил среща. С онзи наркоман, Кевин. Той имаше връзка с Лоте. Помощницата на Алан Дал. Така беше. Затова киснаха там онази сутрин. Дал си пазеше момичето. Хероина си. Парите си.
Завързан е за стол.
С нахлупена на главата качулка.
Предаден от проклетника, който уж е на негова страна.
Мамка му.
Не, не си го представяше така.
Вече не се чуваше нищо. Известно време цареше трескава дейност. Гръмогласна реч на развален английски. Някоя и друга дума на норвежки. Разпозна тембъра му.
Проклетият Дал!
— What to do with him? Какво да правим с него?
Дал отговори нещо.
Или нареди
Не разбра.
Къри напъна още веднъж въжетата, но само си докара още болка в китките.
Изправи гръб и усети ударите на сърцето си под потната, окървавена риза.
О, господи.
Стъпки.
Там имаше някого.
Вратата изскърца.
Божичко.
Блесна ослепителна светлина — виждаше се дори през качулката. На вратата се появи силует. Огромна черна сянка. Чу прищракване на пистолет. Предпазителят.
О, боже.
Инстинктивно сведе глава.
Добре.
Значи така ще свърши.
Затвори очи. Трепереше. От сухите му устни се отрониха последните му думи.
Мунк седеше в края на овалната маса. Атмосферата в помещението се бе наелектризирала. Генералът правеше неумели опити да прикрие усмивката си. Голи имаше право. Бяха ги поканили само като наблюдатели. Усетила го беше още миналия път. Снизходителни погледи. Полиция. Цивилни. Сега ще видят кой командва в тази държава. Кой всъщност носи отговорност, когато сигурността на Норвегия е заложена на карта.
— Всяка видеокартина се предава директно от шлем на войник.
Едваршен приличаше на дете с дистанционно в ръка.
— Прожектираме ги, както си пожелаем, на големия екран.
Дете с видеоигра. За милиарди крони. На Мунк му се повдигаше, но вече нямаше никакво значение. Иван Хоровиц. Сериен убиец. В къщичка в гората. Скоро всичко ще приключи.
