После се изправи един голям враг на правителството, мъж, който се отличаваше със сладкодумие и черна злоба, въпреки че, както едно време казвахме в училище, вкъщи бе един от най-кротките хора на света. Той имаше амбиции да изкачи Олимп и да заеме едно от местата от другата страна на Камарата. Бе нетърпелив да използва шанса, който този раздор сред боговете бе отворил пред него. Мъжът заяви, че ще гласува за обръщението, и посочи, че повечето му колеги ще направят същото. Никой не би могъл да обвини него или тях в самоцелна опозиция на правителството. Нима вече не бяха изтърпели повече, отколкото всяка друга опозиция в историята? След това той засегна няколко теми, елегантно и почти с уважение към своите опоненти, обещавайки подкрепа или намеквайки, че те напълно грешат. Но после тонът му се промени и на лицето му се изписа онова до болка познато гневно изражение. Великият Юпитер от другата страна на Камарата захлупи шапката над очите си и се усмихна вяло. Членовете прибраха книжата, които четяха, а мъжете на балкона започнаха да слушат.
Накратко той заяви, че сегашното правителство е дошло на власт с обещанието да намали данъците, но възнамерява да избяга от отговорност и да пренебрегне желанията на собствените си избиратели. Обвини опонентите си, че са готови да се отметнат от предизборното си обещание, въпреки че собственият им канцлер на хазната с охота би го изпълнил, ако колегите му не го възпираха със своята плахост, неискреност и коварство. И най-плахият, неискрен и коварен от тези колеги беше, разбира се, великият бог Юпитер, който все още се усмихваше вяло от другата страна.
Човек, който иска да се наслади на всичко това, не бива да се доближава до Камарата на общините. Беше очевидно, че нито Юпитер, нито някой от неговите спътници се интересуваха от мнението на този разярен джентълмен, и още по-очевидно, че разяреният джентълмен, въпреки огнените му слова, изобщо не бе разярен. Гневният поглед бе предназначен за вестникарските статии, посветени на речта му, и той вече бе постигнал целта си в това отношение. В най-напрегнатите моменти на речта му имаше мъже, които ставаха и стискаха ръцете си, въпреки че бяха кръвни врагове, по начин, който демонстрираше отсъствието на всякаква омраза. Но джентълменът завърши речта си, настоявайки Юпитер да заяви пред Камарата ясно и недвусмислено кой от боговете се разпореждаше с богатството на народа.
Юпитер се изправи с широка усмивка и благодари на своя враг за сърдечната му подкрепа.
— Винаги съм оценявал снизходителността на вашата партия и никога не съм се страхувал от нейната опозиция. Радвам се, че се оказах прав в предположението си относно позицията ви по този въпрос.
Той продължи, обсъждайки теми, свързани както с вътрешната, така и с външната политика, като демонстрира, че всичко се развива в правилната посока, точно както преди малко неговият враг бе доказал, че всичко се развива в грешната. Беше изчерпателен и любезен по всички въпроси, а когато стигна до темата с данъците, просто повтори изказването на кралицата, изразявайки надеждата, че неговият многоуважаван приятел и канцлер на хазната ще удовлетвори както желанията на хората, така и възгледите на Камарата. Дори не понечи да отговори на личния въпрос, който му бе зададен.
Но членовете все още се вълнуваха и същото можеше да бъде казано за хората, които наблюдаваха от претъпкания балкон. Енергичният и все още съществуващ канцлер на хазната не само присъстваше, но седеше съвсем близо до самия Юпитер: разделяше ги само дребничкият и доста кльощав държавен секретар. Той бе от онези мъже, които винаги стават, когато им се отвори възможност, както и когато не им се отвори. Още някой от опозицията се провикна, след което се възцари тишина. Дали касиерът на Олимп щеше да се изправи и да отговори, или щеше да продължи да седи на своя облак? Повечето присъстващи го подканяха, но той седеше и мълчеше с непроницаемо изражение. Касиерът на Олимп не можеше да бъде принуден току-така да разгадае тази гатанка. Последва обща финансова дискусия, в която той каза няколко думи, но не засегна основния въпрос. Накрая се изправи господин Палисър и обясни на своите колеги кои данъци можеха да бъдат опростени без негативни последици и кои не можеха. Речта му продължи около час, като господин Бот през цялото време му подсказваше с числа и суми. Усърдието му бе почти досадно. Според господин Палисър думите, които кралицата бе използвала в изказването си, не бяха достатъчно предпазливи.
Членовете бяха започнали да се разотиват още преди края на речта и Камарата постепенно опустя. Въпреки това на следващата сутрин вестниците обявиха, че това е била речта на вечерта и че яснотата на господин Палисър го е откроила като основен съперник на сегашния канцлер.
