Господата не се върнаха в дневната до края на вечерта, несъмнено заети с важна работа, свързана с финансовото бъдеще на страната. Алис си тръгна рано в каретата на лейди Гленкора, която остана сама в ръцете на госпожа Маршъм.
Стана март, но канцлерът на хазната все още заемаше своя пост. В началото на месеца в Камарата на общините бе дадено парламентарно обяснение по въпроса, което обаче не обясни почти нищо на никого. Бе направено изказване, но единствените, които останаха доволни от него, бяха хората, които го бяха направили. Големците от правителството постигнали споразумение, което, съдейки по начина, по който говореха за него, считаха за почти толкова вечно, колкото бяха звездите, но всички останали смятаха, че правителството се разпадаше, и господин Бот бе чут да казва в клубове, фоайета и други обществени места, че положението е нетърпимо. Лорд Брок се колебаеше, но трябваше да вземе решение. Ако избереше да подкрепи господин Палисър, последният щеше незабавно да откликне. В такъв случай опозицията не можеше да докосне нито Лорд Брок, нито правителството. Това бе мнението на господин Бот. Но ако Лорд Брок пренебрегнеше господин Палисър, в такъв случай господин Палисър и неговите приближени биха… Господин Бот не казваше какво биха направили те, но намекът бе пределно ясен за онези, които разбираха от тези неща: опозиционно лоби, неприятни разногласия в кабинета и заплахата от открит разкол с господин Палисър и неговите последователи.
— Всички знаят, че това не може да продължава вечно — повтори или потрети господин Бот, застанал на килима пред огнището в клуба си, заобиколен от неколцина свои млади приятели.
— Несъмнено — съгласи се Калдър Джоунс, ловецът-депутат, с когото се запознахме в Робъри. — Планти няма да се примири току-така.
— Какво би могъл да направи? — попита друг, който все още бе млад и неопитен и не бе решил под чие водачество предпочита да работи.
— Какво би могъл да направи!? — рече господин Бот, който в подобни ситуации се превръщаше в изкусен оратор и човек дори би си помислил, че някой ден би могъл да оглави своя собствена партия и да състави свое собствено правителство. — Какво би могъл да направи!? Съвсем скоро ще видите какво. Би могъл да установи пълен контрол върху ситуацията. Ако Лорд Брок не се опомни, съвсем скоро ще открие, че господин Палисър може да влезе в кабинета и без неговата помощ.
— Едва ли имаш предвид, че кралицата ще повика Планти! — възкликна младият член на парламента.
— Имам предвид, че кралицата ще повика всеки мъж, към когото я насочи Камарата на общините — отвърна господин Бот, който се гордееше с това, че знае всичко за политическото устройство на страната. — Колко е трудно да накараш хората да разберат, че кралицата няма нищо общо!
— Хайде, Бот, бъди по-умерен — обади се Калдър Джоунс, чиято преданост към короната бе поставена на изпитание от манчестърския републиканизъм на неговия политически приятел.
— Никога! — отвърна господин Бот с тържественост в гласа и изражението. — Никога не съм бил умерен и не възнамерявам да започна сега. Всички политически прегрешения срещу цивилизацията са извършени от хора, които са били умерени. Защо англичаните не могат да четат и да пишат като своите американски братя? Защо не могат да гласуват така, както го правят дори в имперска Франция? Защо все още са крепостни селяни и разполагат с по-малко права и свободи от руснаците, чиито окови бяха счупени едва онзи ден? Защо испанецът е по-щастлив, а италианецът — по-доволен? Защото хората във властта са прекалено умерени!
Господин Бот направи жест с ръка, сякаш точеше бира от кран.
— Но не можеш толкова лесно да пренебрегнеш кралицата — заяви младият член на парламента, който все още се придържаше към старомодните монархически възгледи на майка си.
— Не бих го направил — отвърна господин Бот. — Не съм републиканец.
Въпреки любовта си към държавното устройство, господин Бот не бе напълно наясно с това какво означаваше думата „републиканец“.
— Не съм искал да обидя монарха, който има своята функция. Но тази велика страна не се управлява от трона. Управлява се от Камарата на общините. Това е голямата истина, която всички нови членове на парламента трябва да научат и приемат.
— И мислиш, че Планти ще стане министър-председател? — попита Калдър Джоунс.
— Не съм казал такова нещо, въпреки че са се случвали и по-невероятни неща. Едва ли има по-вероятен кандидат сред младите членове на парламента. Но съм убеден, че ако лорд Брок не го вземе в кабинета, самият той няма да остане дълго там.
