Междувременно дойде време за изборите в район Челси и цялата югозападна част на града бе покрита с плакати с името на Джордж Вавасор. Предизборният му лозунг бе „Гласувайте за Вавасор и за речния бряг“ и можем да предположим, че някаква част от избирателите в Челси го оцениха, но той остана неразбираем за повечето хора, които го прочетоха. Близките му приятели, както и много от враговете му, бяха започнали да го наричат виконт Речен бряг и отвсякъде валяха въпроси за река Темза. Господин Скръби бе съчинил тази легенда и му бе причинил страшно много неприятности. Напоследък имаше един наболял проблем, свързан с укрепяването на речния бряг от Уестминстърския дворец до далечните пущинаци на Пимлико, и господин Скръби бе препоръчал на своя кандидат да обещае, че укрепяването ще продължи чак до моста Батърси.
— Трябва да предложите решение на някакъв проблем — обясни му господин Скръби. — Никой млад член на парламента не може без проблем. И трябва да е нещо местно. Ако имате избирателен район, разбира се. Едно решение на местен проблем може да ви спести хиляди лири на следващите избори.
— Да разбирам ли, че няма да ми спести нищо на тези?
— Но може да ви осигури победата, господин Вавасор, и да ви направи един от най-популярните градски членове на Камарата със свой собствен избирателен район. Помислете за парите, които ще бъдат изхарчени в окръзите, ако това бъде направено там! Говорим за милиони, сър!
— Но това никога няма да бъде направено.
— Какво значение има? — попита господин Скръби и започна да му обяснява ползите от един проблем с нещо, което граничеше с красноречие. — Трябва много добре да се запознаете с него, за да можете да обсъждате всичките му аспекти. Научете числата наизуст и тъй като само вие ще ги знаете, никой не би могъл да ви противоречи. Разбира се, че няма да бъде направено. Ако бъде направено, проблемът ще бъде решен и това ще вземе залъка от устата ви. Но винаги можете да обещавате, че ще го решите по време на предизборната си кампания, както и да настоявате за това решение в Камарата. Познавал съм мъже, уредили си заплата от две хиляди на година и постоянно място в парламента благодарение на много по-маловажен проблем от този.
Вавасор позволи на господин Скръби да направи проблема с укрепяването на речния бряг крайъгълен камък на неговата кампания. Армия от мъже разнасяше двуметрови плакати с лозунга „Вавасор и речния бряг“, прикрепени за раменете им с железни обръчи. Когато видеше дългите редици, човек решаваше, че те ще се разделят и ще се насочат в различни посоки, но всъщност винаги оставаха заедно. Бяха двайсет и четирима и вървяха съвсем близо един зад друг.
— Един плакат е достатъчен, за да привлече погледа — заяви господин Вавасор, след като пресметна разходите си.
— Това е така — съгласи се господин Скръби. — Един плакат ще привлече погледа, ако е достатъчно голям. Но двайсет и четири ще запалят въображението.
После лозунгът се появи по стените на десетки къщи в района. Думите „Вавасор и речния бряг“, повторени отново и отново в дълги редици, стигащи от единия до другия край на стената. Самият Вавасор обяви, че името му е станало толкова популярно, че го е срам да се разхожда сред бъдещите си избиратели. Граймс видя всичко това и бе изумен. Отначало той се бе подиграл с лозунга с типичното си кръчмарско чувство за хумор.
— Не виждам какво има предвид с тези глупости за речния бряг, освен ако не смята да се удави в реката — рече той, докато агитираше хората за другия либерален кандидат. Но след време се видя принуден да признае, че господин Скръби разбираше от работата си.
— Този е голям хитрец — заяви ханджията, докато бе зад тезгяха в „Красивия мъж“, и почти съжали за това, че бе решил да подкрепи неговия опонент, въпреки факта, че най-вероятно никога нямаше да получи своя остатък.
Джордж Вавасор, след много усилия, успя да се запознае с особеностите на каузата, която защитаваше. Срещна се с членовете на градския съвет и наизусти всички суми, свързани по някакъв начин с проблема. Дори съумя да се разгорещи, когато му казаха, че това няма как да бъде постигнато. Скоро откри, че има последователи, които наистина вярваха в него. Ако бе успял да повярва в каузата, която защитаваше, и ако бе успял да се убеди, че наистина го бе грижа дали брегът на Челси ще бъде укрепен, работата нямаше да му коства толкова много усилия. Дори щеше да му бъде полезна (въпреки че не беше полезна за никой друг). Но той не бе от хората, които вярват в каузи. Беше преживял прекалено много, за да го е грижа за подобни неща. Искаше да има глас в управлението на страната, но не го бе грижа дори за това.
