Имаше и втора група, чиито членове биваха или не биваха канени в зависимост от конкретните обстоятелства. Това може би бяха хората, които имаха най-основателно право да се радват на гостоприемството на лейди Монк. Тази група включваше старите семейни приятели на съпруга й. Нека представителите на рода Тъфтън дойдат през април и може би отново през май, за да не се чувстват пренебрегнати, когато не бъдат поканени на най-голямото парти през юли. Тук влизаха и много млади дами, които обичаха да посещават партита. Майките и лелите им познаваха сестрите и братовчедите на лейди Монк. Тези млади дами приемаха всичко, което лейди Монк благоволеше да им даде и бяха благодарни. Накрая идваше и третата група, която бе най-многочислена, особено що се отнасяше до партито през юли. Тя включваше всички онези, които се бяха постарали да бъдат допуснати в дома на лейди Монк и се бяха борили със зъби и нокти да получат покана. Домакинята водеше кръвопролитна война с членовете на тази група. Ако не го правеше, те щяха да станат още по-многобройни и щяха да сложат край на успехите й. Въпреки това тя никога не би затворила вратите си за тях и никога не би заявила, че подобни хора не са добре дошли в дома й. Знаеше, че трябва да допусне определен брой от тях, но се стараеше този брой да бъде сведен до минимум. Когато нейното момче за всичко й каза, че господин Бот иска да дойде, тя категорично отказа. После й бе намекнато, че самата херцогиня на Св. Банги настояваше той да бъде поканен, но лейди Монк се присмя на херцогинята и не отстъпи. Едва когато й казаха, че господин Палисър желае господин Бот да присъства и може би няма да дойде, освен ако желанието му не бъде изпълнено, тя отстъпи. Много искаше лейди Гленкора да присъства и знаеше, че тя не би дошла без своя съпруг.
Лейди Гленкора трябваше да присъства.
— Бурго, искам да поговорим — рече лейди Монк една сутрин на своя племенник.
По това време Бурго Фицджералд бе отседнал в къщата на леля си на площад „Глостър“, въпреки възраженията на сър Козмо, който се бе изморил от своя племенник. Бурго и лейди Монк бяха прекарали много време заедно напоследък и може би вече се разбираха малко по-добре, отколкото в Монкшейд. Тя му подаде кратка бележка, която Бурго прочете и смачка в юмрука си.
— Виждаш, че не се страхува да дойде — отбеляза лелята.
— Едва ли си е дала сметка — отвърна Бурго.
— Ако наистина вярваш в това, по-добре се откажи. Нищо на този свят не би могло да оправдае действието, което обмисляш, освен абсолютното убеждение, че тя е влюбена в теб.
Бурго се втренчи в камината и веждите му се сключиха. Леля му го изгледа преценяващо.
— Е, щом нещата стоят по този начин, значи въпросът е приключен.
— Май ще бъде най-добре да се обеся — рече той.
— Бурго, няма да ти позволя да ми говориш по този начин в собствения ми дом. Отново се опитвам да ти помогна, но ако реагираш по този начин и казваш такива неща, ще се откажа.
— По-добре се откажи.
— Нима вече те е страх? При всичките ти други недостатъци, не съм очаквала това от теб.
— Не, не съм страхливец. С най-голямо удоволствие бих се дуелирал с него.
— Знаеш, че това са глупости, Бурго. Просто се надуваш. Мъжете вече не се дуелират. И дори тогава не е било прието да предизвикваш някой на дуел просто защото искаш да му отнемеш съпругата. Не че би го направил, разбира се.
— Как бих могъл? Ако зависеше от мен, бих го предизвикал на дуел още утре. Никой не може да каже, че се страхувам от него. Или от когото и да било.
— Предполагам, че зависи от нея?
— Вярвам, че все още ме обича… ако това имаш предвид.
— Виж какво, Бурго.
Тук грижовната леля даде най-правилния съвет, който можеше да даде на своя разорен и отчаян племенник, поне според разбиранията си.
— Мисля, че по този въпрос интересите ти бяха накърнени. Според мен след всичко, случило се помежду ви, ти имаше право да предявиш претенции към лейди Гленкора. Струва ми се, че господин Палисър постъпи крайно непочтено, заставайки между теб и… между теб и нейното огромно състояние. Не може да очаква жена му да изпитва каквито и да било чувства към него. Едва ли на този свят има човек, който да съди по-строго непристойното поведение на омъжените жени. Винаги съм го правила. Когато лейди Маделин Мадтоп напусна съпруга си, аз й заявих, че никога повече няма да стъпи в дома ми, въпреки че той се отнасяше ужасно с нея и така и не бе доказано, че между нея и полковник Греъм имаше нещо. Човек не може да бъде прекалено придирчив по тези въпроси. Но по отношение на теб… ако успееш да спасиш лейди Гленкора, винаги ще считам епизода с Палисър за трагичен инцидент в нейния живот. Уверявам те. Клетото момиче! С нея се отнесоха така, както се отнасят с момичетата, които покалугеряват против волята им в католическите държави. Не виждам нищо лошо в това да помогнеш на една монахиня да избяга от манастира си, така че не виждам нищо лошо в това да помогнеш на лейди Гленкора. Ако решиш да го направиш, ще имаш възможност да я заговориш на партито.
