— Няма да ти се налага още дълго да мислиш за мен — рече земевладелецът и гаврътна остатъка от виното в чашата си.
Истината бе, че Кейт се държеше много добре с него. Жените знаят как да се държат при такива обстоятелства и Кейт Вавасор никога не би изневерила на дълга, който й се бе паднал. Тя бе забележително предана и вярна на приятелите си, въпреки че можеше да бъде нечестна от тяхно име, както някои нечестни хора можеха да бъдат от свое. Отнасяше се много добре със стареца, задоволяваше всичките му нужди и понасяше грубостите му с добродушие, вместо с покорност. Не му противоречеше открито, когато ругаеше внука си, но се опитваше да смекчи гнева му, ако можеше. В такива моменти земевладелецът й казваше, че някой ден и тя ще опознае тази страна от характера на брат си.
— Ще доживееш да те ограби и да те изхвърли гола и боса на улицата — рече й той веднъж.
Кейт се разчувства и заяви, че има пълна вяра в любовта на брат си. — Каквито и недостатъци да има, винаги ми е бил предан — заяви тя. Старецът й се присмя.
На следващата сутрин Кейт влезе в спалнята му, носейки купичка с каша, която той все още ядеше за закуска. Старецът я помоли да седне и започна да й говори за имота.
— Знам, че си глупава и не разбираш от бизнес — рече той. — Разбираш от бизнес дори по-малко от повечето жени.
Кейт се усмихна плахо в съгласие, признавайки, че наистина не разбираше.
— Искам да говоря с Гограм — продължи старецът. — Пиши му и го помоли да дойде още днес. Или ако не може, да изпрати някой от служителите си. Изпрати бележката по Питър.
Гограм беше адвокат от Пенрит, когото старият земевладелец канеше в дома си само тогава, когато искаше да промени завещанието си.
— Не мислите ли, че ще бъде по-добре да изчакате силите ви да се възстановят? — попита Кейт.
Старецът я засипа с такива люти ругатни, че тя веднага скочи от стола, на който седеше, и хукна към една малка масичка, където имаше химикалка и мастило. Писа на господин Гограм още преди да се е възстановила от треперенето, породено от яростната му атака. След това отиде да предаде бележката на Питър и остана с него, докато не го видя да поема към Пенрит на понито си. Едва тогава се осмели да се върне в спалнята на дядо си.
— Какво ще правиш с имота, ако ти го завещая? — попита земевладелецът в мига, в който тя пристъпи прага.
Това бе въпрос, на който не можеше да отговори веднага. Известно време стоеше до леглото му и мислеше, държейки ръката му и гледайки надолу към него. Старите му, воднисти очи бяха впити в лицето й, сякаш се опитваше да прочете мислите й.
— Мисля, че ще го дам на брат си — отвърна тя.
— Проклет да съм, ако ти го завещая тогава! — възкликна старецът.
Този път тя не подскочи, въпреки ругатнята. Продължи да стиска нежно ръката му и да гледа надолу към леглото.
— Ако бях на ваше място, дядо — прошепна тя, — не бих променяла завещанието си, когато съм болна. Сигурна съм, че осъзнавате колко неразумно е това.
— Ако го завещая на Алис, тя също ще му го даде — каза той, изричайки мислите си на глас. — Нямам представа какво виждате в него. Грозен е като маймуна с този белег през лицето. И никога не ми е правил впечатление на умен мъж. Кейт, подай ми шишето, което докторът изпрати.
Кейт му подаде лекарството и отново застана до леглото му.
— Откъде е взел пари, за да плати за предизборната си кампания? — попита земевладелецът, след като глътна дозата. — Никой не би отпуснал заем на такъв като него.
— Не знам откъде ги е взел — излъга Кейт.
— Не е изхарчил твоите пари, нали?
— Не би ги взел, сър.
— А ти си му ги предложила?
— Да, сър.
— И той не ги е взел?
— Нито пени, сър.
— И какво те накара да му ги предложиш след всичко, което ти казах?
— Защото са мои, сър — отвърна твърдо Кейт.
— Ти си най-глупавото създание, което някога съм срещал. Някой ден ще осъзнаеш това. Сега ме остави. Уведоми ме, когато Гограм пристигне.
Кейт го остави и за известно време се посвети на домакинската си работа. После седна сама в неприветливата трапезария, за да помисли над ситуацията. Килимът в стаята беше износен. Покривките на старите кресла бяха протрити, а диванът от конски косми, който никога не бе местен от своето място до стената, изглеждаше стар и опърпан. „Вавасор Хол“ не беше уютен дом. През последните двайсет години старият земевладелец не бе харчил пари за нови мебели и от десет години не бе боядисвал, нито отвътре, нито отвън. Преди двайсет години той бе изпаднал във финансови затруднения и бе започнал да живее по-пестеливо. Не бих казал, че бе станал скъперник. Бе продължил да се храни добре и да не се лишава от нищо. В някои отношения бе проявил щедрост към Кейт и останалите си роднини и бе поддържал горите и оградите на имота в добро състояние. Но бе занемарил къщата, която бе станала унила, мръсна и мрачна, подобно на градините около нея.
