— Ако не започнете да се държите малко по-възпитано, господин Вавасор, ще се наложи да ви помоля да напуснете — отвърна господин Грей, но Вавасор го изгледа презрително, така че той продължи: — Аз предложих на чичо ви да уредим нещата по този начин. Не исках богатството на госпожица Вавасор да бъде пропиляно.
— И какво отношение имате вие към нейното богатство? Наясно ли сте с факта, че тя ще стане моя жена? Питам ви, сър, дали сте наясно с факта, че тя е моя годеница?
— Опасявам се, че не желая да обсъждам сегашната или бъдещата позиция на госпожица Вавасор с вас.
— Тогава, за бога, ще ме изслушате как аз ги обсъждам! Беше сгодена за вас, но развали годежа. Ако бяхте истински джентълмен и ако имахте поне малко гордост, сър, щяхте да я оставите на мира и никога повече да не споменавате името й. А сега откривам, че се месите във финансовите й дела, за да се доберете до богатството й.
— Не се опитвам да се добера до богатството й.
— Не ви вярвам, сър. Никой не би платил две хиляди лири, без да очаква да получи нещо в замяна. Тя ви отритна и може би, за да си отмъстите или за да я направите зависима от вас, сте измислили този жалък и долен план, надявайки се да получите контрол над богатството й. Парите ще ви бъдат върнати незабавно с лихвата и ако отново открия, че се месите в делата ми, ще ви разоблича.
— Господин Вавасор — започна Грей, говорейки бавно и тихо, но с особен блясък в очите, който би подсказал на всеки наблюдател, че е напълно сериозен. — Използвахте думи в гнева си, които не мога да простя. Трябва да ми се извините за тях.
— Кои бяха думите? Казах, че сте жалък и долен. И ще го повторя.
Докато говореше, той сложи шапката на главата си, за да освободи ръцете си, ако се наложеше да ги използва.
Грей бе много по-едър и силен от него. Самият той едва ли съзнаваше силата си, но в този миг реши да я използва.
— Нямам избор — рече господин Грей и се приготви за битка.
Първото нещо, което направи, бе да отвори вратата, но изведнъж осъзна, че устата му е пълна с кръв от силен юмручен удар по лицето. Вавасор го бе ударил пръв и бе разбил устата му. Последва кратка схватка и Грей бързо осъзна, че противникът бе в ръцете му, въпреки че още не бе опитал да го удари и дори не бе свил юмруците си. Вавасор го бе ударил няколко пъти, но ударите бяха попаднали в тялото и главата му и Грей изобщо не ги бе усетил. В момента имаше една-единствена цел и тя бе да хвърли нападателя надолу по стълбите. Последва кратка схватка, както вече казах, и Грей успя да стисне по-дребния мъж за врата, да го изтика на площадката и да го избута надолу по стълбите, като опита да го изрита по пътя надолу, но не уцели. Все пак бе успял да го изхвърли от стаята и изпита удовлетворението да го види проснат по гръб на площадката.
Вавасор се надигна и се приготви да щурмува стълбите, но преди да го направи, хазяинът се качи при него, привлечен от шума.
— Господин Джоунс — поздрави го Грей, — ако този джентълмен не напусне къщата, ще ви помоля да извикате полицай.
Въпреки че новодошлият го бе хванал за яката на палтото, Вавасор не направи опит да се освободи. Когато две кучета се бият, всеки случаен свидетел би могъл да ги разтърве, без да се притеснява, че ще бъде ухапан. Зверовете са толкова съсредоточени върху това да разкъсат гърлата си, че дори не биха си помислили да ухапят някой новодошъл (а и не биха имали силите да го направят). Така беше и при Джордж Вавасор. Джоунс бе достатъчен, за да предотврати повторното му нападение срещу врага на горния етаж, и той нямаше друг избор, освен да се предаде.
— Какво става тук, сър? — попита Джоунс, който притежаваше шивачница и като шивач разбираше от битки. От всички занаятчии в Лондон, шивачите безспорно бяха най-агресивните и това бе напълно разбираемо, имайки предвид лошата и донякъде незаслужена репутация, която имаха по този въпрос. — Какво става тук, сър? — попита Джоунс, все още държейки Вавасор за яката.
— Този мъж ме обиди и го наказах — отвърна Вавасор. — Това е всичко.
— Не знам колко сте го наказали — отвърна шивачът. — По-скоро ми се струва, че ви е изритал от стаята си и ви е хвърлил надолу по стълбите. Мисля, че най-доброто нещо, което можете да направите сега, е да си тръгнете.
Това бе единственото нещо, което Вавасор можеше да направи и той го направи. Прибра се в квартирата си на улица „Сесил“, за да се приведе в приличен вид, преди да се отправи към Уестминстър и да заеме своето място в Камарата на общините. Не мисля, че се чувстваше удобно там и със сигурност не изглеждаше готов за нова битка, този път за съдбата на речния бряг. Не беше пострадал, но го бяха надвили. Грей най-вероятно бе получил повече физически наранявания, но бе успял да го изрита от стаята си и шивачът го бе видял проснат по гръб на площадката.
