Но той може би щеше да преглътне това унижение, ако в същия миг не го бе връхлетяла мисълта, че всичко се развива зле за него. Вече бе започнал да ненавижда членството си в парламента. Каква полза имаше от него? И нима някога щеше да има полза? В Камарата общуваше единствено с господин Бот и още неколцина мъже от неговата класа — хора, които презираше. И дори те се отнасяха високомерно към него. Всеки би могъл да потвърди, че едно и също събитие може да бъде видяно в различна светлина в зависимост от атмосферата на успех или провал, преобладаваща в момента. А в момента Джордж Вавасор се чувстваше така, сякаш се бе провалил, и въпреки че постоянно си казваше, че ще продължи с начинанието, което бе започнал, че ще се издигне в парламента и ще извоюва успехи там, самият той не вярваше в обещанията, които си даваше. Бе очаквал, че влизането му в Камарата ще бъде миг на триумф, но бе влязъл с господин Бот под ръка и в това не бе имало никакъв триумф. Бе се заклел, че когато влезе в парламента, ще открие мъже, които да го слушат. Засега не можеше да се упрекне, че бе изпуснал своята възможност, тъй като бе член на Камарата от съвсем скоро и не бе имал време дори да опита. Но бе прекарал достатъчно време там, за да осъзнае, че тези опити нямаше да бъдат увенчани със слава. Парламентарното ораторство, което доскоро му бе изглеждало толкова величествено, сега му се струваше скучно, беззъбо и апатично. Почти никой не слушаше какво се говореше. А що се отнасяше до мъже като него, които още не си бяха спечелили име, абсолютно никой не ги слушаше. Веднъж господин Палисър бе говорил в продължение на два часа и всички членове се бяха отнесли с уважение към речта му и после бяха обявили, че тя е била полезна, разумна, добросъвестна и какво ли още не, но повече от половината от тях бяха дремали, докато господин Палисър бе говорел. Вавасор още не бе започнал своята кариера на оратор, но с всеки изминал ден вероятността да я започне впечатляващо му се струваше по-малка. Вече бе изхарчил две хиляди лири от собствените си пари и две хиляди лири от парите на Алис, или по-скоро от парите на господин Грей, за да си осигури място в тази Камара. И бе длъжен да изхарчи още две хиляди, ако искаше да продължи кариерата си отвъд тези три месеца в парламента, които вече си бе осигурил. Но как щеше да получи този нов заем след случилото се днес?
Щеше да намери парите. Това бе решението, което взе, минавайки покрай сергията с ябълки, едрия полицай и двете величествени лампи. Щеше да ги намери, дори да му се наложеше да използва насилие, за да се добере до онзи дял от парите на Алис, който му се полагаше. Щеше да ги намери дори ако се наложеше да минат през ръцете на Джон Грей и господин Томбе. Щеше да ги намери дори ако му се наложеше да унищожи братовчедка си и сестра си Кейт. Беше стигнал твърде далече, за да се откаже сега. Не можеше да си позволи да има скрупули. Нима не бе обявявал на всеослушание, че се възхищава на убиеца, успял да пренебрегне тези скрупули и да се освободи от всичките си страхове, за да постигне целите си? Щеше да отиде при Алис и да измъкне парите от нея със заплахи, както и с помощта на онзи животински блясък в очите, който знаеше, че притежава. Вярваше, че ако я притиснеше по този начин, тя щеше му даде парите, за да се справи с належащите си нужди.
Онзи проклет старец в Уестморланд! Единствено неговата смърт можеше да му вдъхне увереността, че плановете му ще се увенчаят с успех! Дори и да ограничеше правата му на унаследяване до пожизнено плодоползване, пак щеше да може да събере достатъчно пари за целите си. Само пожизненото плодоползване щеше да се равнява на десет или дванайсетгодишен доход от имота. Подозираше, че дядо му не бе променял завещанието си. Нямаше ли да е прекрасно, ако смъртта го застигнеше, преди да може да го направи? Вавасор мислеше тези неща, докато се разхождаше из фоайетата на Камарата. Сновеше от стая в стая и прекосяваше дълги коридори, като от време на време сядаше за кратко в галерията или в самата Камара, но после отново ставаше и излизаше във фоайето, защото не искаше да разговаря с господин Бот. В момента нямаше никакво желание да обсъжда укрепяването на речния бряг.
