Стана почти единайсет, преди Кейт най-накрая да извади писмото и да го прочете. Понеже то е важно за моята история, ще го пресъздам без съкращения, въпреки дължината му. То бе написано с огромни трудности и много сълзи и докато го четеше, Кейт почти забрави, че дядо й лежеше мъртъв в стаята над главата й.
