Скъпа Кейт,
Не знам как да ти пиша, имайки предвид какво имам да ти казвам. Но трябва да го знаеш. Трябва да го знаеш, но ще те помоля да не го повтаряш на никой друг. Трябваше да ти пиша още вчера, когато нещастието се случи, но бях много зле и просто не бях способна. Всъщност веднага след като брат ти си тръгна, аз си помислих, че едва ли някога ще мога да събера мислите си отново. Смайването ми бе толкова голямо, че за известно време сякаш здравият ми разум ме бе напуснал и можех само да седя и да плача като идиот.
Скъпа Кейт, надявам се, че няма да ми се ядосаш, но трябва да ти го кажа. Опитах се да осмисля случилото се трезво и спокойно, но не виждам друг вариант. Фактът, че брат ти се скара с мен, не може да бъде скрит от теб и няма да допусна да научиш обстоятелствата от него. Вчера той дойде при мен и беше много ядосан. Този гняв бе нищо в сравнение с последвалата му ярост, но беше ядосан още от самото начало. Застана пред мен и ме попита защо съм направила така, че парите, които ми е поискал, да минат през ръцете на господин Грей. Разбира се, че нямах представа за какво говореше и му казах това. Обясних му, че не съм говорила с никого по този въпрос, освен с татко и той ми е обещал да се погрижи за прехвърлянето на парите. Дори сега не знам нищо по въпроса, защото още не съм говорила с татко и не разбирам какво е направил. Джордж веднага ми отвърна, че не ми вярва, и когато не реагирах по никакъв начин на тази обида, прибягна до още по-груби думи и заяви, че нарочно съм се опитала да го унижа пред целия свят.
След това ме попита дали го обичам. О, Кейт, трябва да ти разкажа всичко, колкото и да не ми се иска. Помниш ли онази Коледа, която прекарахме заедно в Уестморланд? Не мисли, че те обвинявам, но тогава отговорите ми към него бяха прибързани. Реших, че мога да му бъда полезна в ролята на съпруга, и си казах, че ще бъде хубаво да бъда полезна по някакъв начин. Когато ми зададе този въпрос вчера, аз не му отговорих. Как бих могла да му кажа, че го обичам, секунди след като ме е обидил? Как бих могла да му кажа, че го обичам, докато се е надвесил над мен и ме гледа с гняв в очите? Той ми нареди да върна на господин Грей всички подаръци, които съм получавала от него. В същото време взе от масата и хвърли на дивана малкия нож за писма, който господин Грей ми бе подарил. Не можех да му позволя да ми заповядва, така че не казах нищо, но върнах ножа на масата. Той отново го грабна и го хвърли в огнището.
— Имам правото да те смятам за своя съпруга — рече той, — и като такава не мога да ти позволя да държиш подаръци от този мъж.
Мисля, че тогава му казах, че никога няма да стана негова съпруга. Помня неговите думи, но не и своите. Той изруга и ме заплаши, че ако втори път се отметна от думата си, никога няма да ми позволи да го забравя и ще ме накаже сурово за това вероломство. О, Кейт, не мога да ти опиша как изглеждаше. Беше се приближил и знам, че се разтреперих пред него, сякаш ме беше страх, че ще ме удари. Не казах нищо, разбира се. Какво можех да кажа на човек, държащ се по този начин с мен? След това, доколкото си спомням, той седна и започна да говори за пари. Забравила съм какво точно каза, но помня, че го уверих, че може да вземе толкова, колкото иска, стига да ми остави достатъчно, за да не съм в тежест на баща си.
— Това, мадам, се подразбира — отвърна той. Помня тези негови думи много добре. После ми обясни, че след всичко случило се между нас, не мога просто да го разоря, отказвайки да му дам обещаните пари, необходими за неговия успех. Мисля, че беше донякъде прав. Но не беше прав да поставя въпроса по този груб и жесток начин, особено, при положение че никога не съм му отказвала пари. Може да ползва парите ми, докато свършат, но всичко между нас приключи, въпреки неговото намерение да ме накаже, както се изрази. Да ме накаже! Нима някое наказание може да бъде толкова ужасно, колкото онова, на което вече ме подложи?
След това поиска да му напиша писмо, което да покаже на адвоката (мисля, че имаше предвид нашия адвокат), за да върне парите, отпуснати му от господин Грей и да получи онези, от които се нуждаеше. Мисля, че спомена пет хиляди лири. Когато ми нареди да напиша това писмо, аз не помръднах. Истината бе, че не можех да помръдна. Той повиши глас и отново ме прокле, след което ми донесе химикалка и мастило и настоя да напиша писмото. Бях толкова уплашена, че за миг си помислих дали да не хукна към вратата и да избягам. И щях да го направя, ако имах вяра в силите си. Но не можех да напиша това писмо, дори ако животът ми зависеше от това. Мисля, че заплаках. Във всеки случай отметнах глава назад и закрих лицето си с ръце. Той дойде, седна до мен и ме хвана за ръцете. О, Кейт, не мога да ти кажа всичко. Приближи устата си до ухото ми и ми прошепна думи, които бяха ужасни, въпреки че не ги разбрах. Не знам какво ми рече, но ме заплашваше с гнева си, ако не му се подчиня. Преди да си тръгне, аз все пак открих гласа си и му отвърнах, че несъмнено ще получи парите, от които има нужда. И наистина ще ги получи. Самата аз ще отида при господин Раунд и ще му наредя да му ги изпрати. Това са моите пари и мога да правя с тях каквото си поискам. Но се надявам… принудена съм да се надявам, че никога повече няма да видя братовчед си.
Не смятам да изразявам мнение относно причините за това избухване. Възможно е да не ми повярваш и да ме сметнеш за луда. Възможно е да решиш, че се заблуждавам. Разбира се, че сърцето ти ще те накара да обвиниш мен, преди да обвиниш него. Ако това се случи и доведе до разделение между нас, мъката ми ще бъде увеличена двойно, но не мога да направя нищо по този въпрос. Не бих могла да премълча тези неща от теб. Той се отнесе обидно и жестоко с мен. Отнесе се така, както никой мъж няма право да се отнася с една жена. Що се отнася до парите, направих всичко по силите си, за да му покажа, че му имам пълно доверие, но това доверие доведе единствено до подозрения. Не знам дали разбира, че всичко между нас приключи, но ако не е наясно с този факт, ще те помоля да му кажеш. И ще те помоля да му обясниш, че не бива повече да идва на улица «Кралица Ан». Ако го направи, нищо не би могло да ме накара да го приема. Кажи му, че ще му изпратя парите, от които се нуждае, веднага след като накарам господин Раунд да ги изтегли.
Скъпа Кейт, сбогом. Надявам се, че ми съчувстваш. Ако не ми отговориш, ще приема, че си се почувствала длъжна да вземеш неговата страна и да повярваш, че съм се отнесла зле с него. Това ще ме направи много нещастна, но ще взема предвид факта, че си негова сестра и няма да ти се разсърдя.
Твоя приятелка,
