„Скъпа Алис, днес получих писмото ти и днес старият ни дядо почина. Кажи на чичо Джон за смъртта на баща му и му предай любовта ми. Сигурно разбираш, че в момента не мога да обсъждам онзи друг въпрос, но искам да те уверя, дори в миг като този, че между нас няма да има лоши чувства. Поне от моя страна. Не мога да ти кажа нищо повече, докато не минат няколко дни. Той лежи горе. Или по-скоро трупът му лежи горе. Телеграфирах на Джордж и предполагам, че ще дойде. Мисля, че и леля Гринаул ще дойде, тъй като й писах, още преди дядо да почине, с молбата да ми прави компания тук. Чичо Джон, разбира се, сам ще прецени дали да дойде или не. Не знам дали имам право да кажа, че ще се радвам да го видя, но истината е, че ще се радвам. Двамата с него знаете, че засега не мога да кажа нищо повече. Адвокатът ще говори с мъжете за погребението. Предполагам, че няма да бъде предприето нищо, докато Джордж не пристигне. Твоя братовчедка и приятелка, Кейт Вавасор.“
След това добави един последен ред:
„Мила моя Алис, ако ми позволиш, ще те направя своя сестра и ще бъдеш моят най-близък и скъп човек.“
Когато получи писмото, Алис бе толкова смаяна и изненадана от новината за смъртта на дядо си, че бе принудена, въпреки собствените си силни чувства, да мисли и действа съобразно това ново развитие. Баща й още не бе излязъл, така че тя почука на вратата му и показа писмото на Кейт.
— Татко — рече тя, — има новини от Уестморланд. Лоши новини, които едва ли си очаквал.
— Баща ми е мъртъв — отвърна Джон Вавасор.
Алис му подаде писмото на Кейт, за да го прочете.
— Разбира се, че ще отида — каза той, когато стигна до тази част. — Нима мисли, че няма да изпратя баща си в гроба, защото ненавиждам брат й? Какво има предвид с това, че между вас няма да има лоши чувства?
— Ще ти обясня някой друг път — отвърна Алис.
Джон Вавасор реши да не я разпитва и обяви, че следващата сутрин ще замине за Уестморланд, но миг по-късно промени плановете си.
— Ще хвана влака още тази вечер — каза той. — Ще бъде неприятно, но трябва да съм там, когато отворят завещанието.
Двамата не говориха повече по този въпрос, докато не стана време господин Вавасор да се отправи към гарата. Той напълно забрави за обещанието да няма лоши чувства между Кейт и дъщеря му и все още считаше племенника си Джордж за мъж, който, за съжаление, съвсем скоро щеше да се превърне в негов зет. През този досаден и донякъде тъжен ден, който бе принуден да прекара вкъщи, Джон мислеше предимно за Джордж и Алис, живеещи заедно във „Вавасор Хол“. Баща и дъщеря вечеряха в шест часа и малко след това господин Вавасор се качи в стаята си, за да се приготви за пътуването. Няколко минути по-късно Алис го последва (но го направи едва след като прецени, че може да му каже, без да го забави).
— Татко — рече тя, когато затвори вратата зад себе си, — преди да заминеш, трябва да ти кажа, че между мен и Джордж всичко приключи.
— И с него ли си се скарала? — попита баща й с неподправена изненада.
— По-скоро той се скара с мен. Но моля те, не ми задавай повече въпроси в този момент. Ще ти разкажа всичко, когато се върнеш, но реших, че трябва да научиш, преди да заминеш.
— Значи вината е негова?
— Не мога да ти обясня толкова набързо, татко. Сигурно съзнаваш, че в момента изпитвам огромен срам и не бива да ме разпитваш.
— А Джон Грей?
— Нещата между нас не са се променили.
— Кълна се, че не те разбирам. Знаеш, че Джордж е получил две хиляди лири от твоите пари — от твоите и от нечии други. Но нямаме време да обсъждаме това сега. Трябва да тръгвам. Знаеш какво мисля за Джордж и тази новина ме радва… това е всичко.
И той замина и остави Алис сама с тъжните си мисли.
