Докато четеше писмото, отначало бързо и след това съвсем бавно, Кейт напълно забрави за смъртта на дядо си. Умът, сърцето и мозъкът й бяха заети с мисли и чувства за Алис и брат й и не след дълго тя започна да обикаля стаята с бързи и гневни крачки, докато кръвта й вреше от негодувание.
Веднага бе застанала на страната на Алис, разбира се. Дори за миг не се бе усъмнила в думите й и не си бе помислила, че онова, което й бе разказала, е било разкрасено или преувеличено от страх. Знаеше, че Алис беше честна и предана. Освен това, въпреки че обичаше брат си и би рискувала всичко за него, включително самата себе си, тя му нямаше доверие. Обичаше го, но тази любов бе останала още от детските им години и не се обуславяше от неговия характер, а от нейния. Все още вярваше в интелекта му, но бе престанала да вярва в поведението му. Страхуваше се от онова, което можеше да направи. Живееше със знанието, че ако обвърже съдбата си с неговата, което бе напълно готова да направи, имаше голяма вероятност да съсипе живота си. Грехът й бе в това, че бе решила да изложи Алис на същата опасност и бе интригантствала, понякога съвсем безскрупулно, за да постигне тази цел. Бе дала всичко от себе си, за да раздели Алис и господин Грей. Можем донякъде да я извиним с факта, че най-вероятно е смятала, или по-скоро се е надявала, че този брак ще промени брат й, ще му помогне да се поправи и да заживее по начин, който не е толкова опасен за околните. Нима двете с Алис не биха могли да поработят заедно върху него и да го издърпат от ръба на тази невидима бездна? Това, че бе рискувала собственото си бъдеще в името на брат си, несъмнено беше благородно. Но бе използвала лукавство, за да накара братовчедка си да сподели този риск, а това бе подло и позорно. Самата тя осъзна това, докато крачеше из трапезарията в полунощ, стискайки писмото на братовчедка си в ръка.
Бузите й почервеняха от срам, когато си представи сцената, която Алис й бе описала: ножът за писма, захвърлен в огнището, лютите ругатни, прошепнатите заплахи, които бяха ужасили Алис дори повече от ругатните, изнудването за пари, направено с коравосърдечна жестокост, силната мъжка ръка, стоварена върху рамото на Алис, онези блеснали от ярост очи и кървавия ужас на онзи отворен белег, когато бе приближил лицето си до лицето на своята жертва! Кейт дори за миг не си помисли да го защитава. Дори го обвини в грях, който бе по-тежък от греховете, слисали Алис. Бе настоял да получи пари от жената, за която възнамеряваше да се ожени! Според Кейт нищо не би могло да извини или смекчи това прегрешение. Алис не му бе обърнала внимание и дори бе изразила мнението, че искането му е било разумно. Дори след бруталното мъчение, на което я бе подложил, тя бе обявила, че веднага ще му изпрати парите. Бе обещала парите си на мъж, който се бе отнесъл по такъв срамен и скандален начин с нея! Алис можеше да му прости, но Кейт не би могла. Щеше да каже на брат си, дори в тази почернена къща, ако дойдеше тук, че поведението му е било жестоко и недостойно. Кейт не беше малодушна. Тя си каза, че щеше да направи това, дори ако брат й я заплашеше с гнева си и я изгледаше по онзи изпепеляващ начин.
Стана един часа, а после два, но тя все още обикаляше тъмната трапезария. Огънят бе изгаснал и въпреки че бе средата на април, Кейт започна да чувства студа. Но не можеше да си легне, преди да е писала на Алис. Разбира се, че щеше да изпрати съобщение на брат си по телеграфа, но щеше да направи това на сутринта. Щеше да изпрати съобщение и на леля си. Но трябваше да пише на Алис още тази нощ. Можеше да е само един ред, но трябваше да го направи. Въпреки че зъзнеше от студ, Кейт седна да пише и успя да завърши писмото. Беше много кратко.
