— Как бих могла да ти кажа какво отвърна? Започна да говори за красотата ми, като всички мъже. Дори една жена да има гърбица и двойна гуша, те ще започнат да я убеждават, че е Венера, без да им мигне окото.
— Но, лельо, ти си много красива жена.
— Това не е най-важното качество, което прави едно момиче желано. Не е красотата. Не са и парите, поне не само. Познавала съм жени, надарени и с двете, до които никой мъж не е искал да припари. Има някои жени, които отблъскват мъжете. Един мъж по-скоро би прегърнал топола, отколкото такава твърда и надута жена. Знаеш ли какво, Кейт? И в теб има малко от тази твърдост и съм ти казвала, че това изобщо не ми харесва.
— Опасявам се, че вече съм твърде стара, за да се поправя.
— Не е вярно. Просто трябва да си го поставиш за цел и да опиташ. Вече имаш пари и си достатъчно привлекателна, поне когато положиш усилия за това. Но както вече казах, не това прави едно момиче желано. В някои жени има една особена резервираност, която мъжете наричат nollimy tangere82 и която само някой истински смелчага би се опитал да превъзмогне. Тези жени смятат самия брак за нещо непристойно, сякаш мислят, че хората намират бебетата си под плетовете. И постоянно обвиняват други жени в това, че си позволяват твърде много! Но истината е, че самите те са прекалено студени и консервативни.
— Много удобна доктрина, лельо.
— Точно такава искам да бъде. Искам всичко да е удобно. Защо на човек да не му е удобно, когато може да си го позволи? Никой не може да твърди, че да живееш сам е приятно. Често си мисля за текста на онази песен. Помниш я, нали? „Ръженът и машата са направени един за друг.“ С мъжете и жените е същото, скъпа моя.
— Но ръженът и машата не са особено щастливи, лельо.
— Животът им не е толкова неприятен, колкото хората си мислят, скъпа моя. Мъжете и жените не са бучки захар. Не се разтапят, защото водата е прекалено топла. Ако реша да приема предложението на Белфийлд… и ми се струва, че наистина ще го направя… но ако приема предложението му, той ще ми създава много неприятности. Сигурна съм в това. Постоянно ще ми иска пари и разбира се, че ще му давам повече, отколкото трябва. Не съм нито Соломон, нито Савската царица. Аз съм просто една жена. Той ще прекалява с пурите и може би ще пие твърде много бренди с вода. И може би ще се кокори на момичетата, или поне на онези от тях, които са достатъчно глупави, за да му позволяват.
— Бога ми, лельо! Ако имах такова лошо мнение за някой човек, никога не бих се омъжила за него… особено след като каза, че не го обичаш.
— Що се отнася до любовта, мила моя, тя отдавна си отиде!
Госпожа Гринаул попи очи с кърпичката си.
— Някои жени могат да обичат два пъти, но аз не съм от тях. Искаше ми се да бях — как ми се искаше!
Тези последни думи бяха изречени със скръбен и жален тон, който, обаче, изчезна точно толкова бързо, колкото се бе появил.
— Но, скъпа моя, бракът е нещо много удобно. Капитанът ще си позволява някои волности, но съм сигурна, че ще мога да го озаптявам. Не че ще му забраня да пуши и да пие бренди с вода, разбира се. Защо един мъж да не запали пура и да не изпие чаша бренди, стига да не прекалява? Уважавам мъжете, които умеят да се наслаждават на живота.
Тук тонът й отново се промени и тя заговори с неочаквана нежност за отсъстващия си ухажор:
— И той е много привързан към мен. Наистина смятам така.
— Господин Чийзакър също е много привързан към теб.
— Клетият Чийзи! Струва ми се, че наистина беше привързан към мен, въпреки че не спираше да говори за пари. Знаеш, че не обичам да критикувам хората, но в него нямаше никаква поезия. Чувствам, че мога да споделя това с теб, щом вече си решила да не приемеш предложението му.
— Твърдо решила, лельо.
— Завещанието на дядо ти промени много неща. Но както казах, обичам в тях да има малко романтика — деликатен мирис на канари и долини, така да се каже. Знам, че не означава много. Бих го сравнила с изкуствено цвете — нещо шарено, което разсейва еднообразието, но нищо повече. Разбира се, че имаш нужда от хляб и масло. Канарите и долините не означават нищо без тях. Но ако имаш достатъчно хляб и масло, пиршеството е гарантирано. Благодарение на клетия Гринаул…
Тя отново попи очите си.
— Благодарение на клетия Гринаул, винаги ще имам какво да сложа на масата си. И разбира се, че няма да му дам парите си. Имам предвид капитан Белфийлд. Не съм вчерашна, мила моя. Но какво значение има това? Имам достатъчно пари и за двама ни. За какво са парите, ако не за да ги харчиш?
— И наистина си решила да приемеш предложението му, лельо? И да плащаш на перачката му? Помниш ли какво ми каза, когато ни запозна?
— О, да, помня. Но щом той не може да й плаща, защо да не й плащам аз? Да, мисля, че ще го взема за съпруг. Но само ако ми позволи да го направя така, както искам. Просяците не могат да избират, мила моя.
По този начин лелята и нейната племенница се сближиха още повече и госпожа Гринаул прошепна в ухото на Кейт, че според нея капитан Белфийлд може да измине пътя до Уестморланд, за да я види.
