— Разбира се, че би предпочел — отвърна господин Вавасор. — Има поне една дузина готвачи в Лондон, които стават за тази работа, но никога няма повече от двама мъже, които биха могли да станат министър-председател. И при положение че единият напуска поста, а другият го заема, не виждам никаква трудност. Освен това в днешно време хората взимат политическите си решения сами, но очакват някой друг да им готви.
Скромната вечеря мина тихо и спокойно. Господин Вавасор се оплакваше от почти всичко, но тъй като не успя да намери недостатъци по отношение на месото и виното, Алис бе безразлична към критиките му. За нея бе важно да покаже, че може да седи на една маса с господин Грей, без миналите им взаимоотношения да й влияят. Алис чувстваше, че се справя добре с тази задача, като същевременно се правеше, че защитава готвачката. Що се отнасяше до Джон Грей, той успяваше толкова добре, че успехът му почти подразни Алис. Сякаш не му бяха нужни никакви усилия, за да го постигне. „Ако наистина може да забрави всичко, случило се между нас, още по-добре“ — каза си Алис, когато стана и се оттегли в дневната. Тя седна на дивана и заплака. Ах, нима не бе загубила всичко на този свят? Нима някога бе имало по-неразумна, по-безразсъдна и по-безсърдечна жена от нея? Бе развалила годежа им, знаейки, че го обича! Наплака се, а после отиде да се измие, за да е готова да му сервира кафе, когато се качи горе.
— Не изглежда добре — заяви Грей веднага, след като останаха сами в трапезарията.
— Прав си. Но как може да изглежда добре след всичко, което преживя? Понякога си мисля, че тя е най-неразумният човек, когото някога съм познавал. Но нямам право да говоря такива неща за собственото си дете, разбира се, и то пред теб.
— Не можеш да ми кажеш нищо лошо за нея, което да промени мнението ми. Понякога си мисля, че я познавам по-добре от баща й.
— И смяташ, че тя отново ще се върне при теб?
— Не бих стигнал толкова далече. Никой не може да каже дали раните й някога ще заздравеят. Има сърца и тела, които никога не се възстановяват след получаването на подобни рани, но има и такива, които го правят. Но ще кажа едно: ако раните й не заздравеят, това няма да се дължи на липсата на настойчивост от моя страна.
— Кълна се, Грей, че не знам как да ти се отблагодаря. Наистина не знам.
— Не смятам, че имаш причина да ми бъдеш благодарен.
— Разбира се, че не смяташ. Знам това много добре. И при нормални обстоятелства никой баща не би си помислил да благодари на един мъж за това, че иска да се ожени за дъщеря му. Но при нея нещата се развиха по начин, който… Бога ми, не се чувствам като нормален баща. Знаеш, че нямам нищо против да споделям тези неща с теб. Бордото не е много добро, но защо не си налееш втора чаша?
— Благодаря ти, ще го направя. Тъкмо щях да кажа, че виното ми харесва.
— Не е нищо особено. Какъв е смисълът да държа хубаво вино тук, когато няма кой да го пие? Но да се върнем на Алис. Разбира се, че всички тези неща ми се отразиха. Чувствам се отговорен за нея, но какво бих могъл да направя? Тя определя собственото си бъдеще и нямам право да й се меся. Когато ми каза, че възнамерява да се ожени за онзи долен злодей, моя племенник, какво можех да направя?
— Това вече е в миналото и няма смисъл да го обсъждаме.
— Много мило от твоя страна, че казваш това. Наистина. Струва ми се, че Алис е добро момиче. Вярвам го въпреки всичко.
— Не се съмнявам, че е добро момиче, както се изрази. Изобщо не се съмнявам. Това, което ми причини, по никакъв начин не променя този факт. Струва ми се, че ти не осъзнаваш, че тя се ръководи от съвестта си във всичките си действия.
— От съвестта си! — възкликна гневно баща й. — Мразя нейната съвест. Предпочитам съвестта, която кара момичетата да спазват обещанията си, а не съвестта, която ги кара да опозоряват своите близки.
— Аз няма да се считам за опозорен, ако се съгласи да ми стане жена — отвърна тихо Грей. — Истината е, че тя през цялото време се опитва да постъпи правилно, мислейки за щастието на други хора, вместо за своето.
— Не е мислела за моето — отбеляза сухо господин Вавасор.
— Няма да се поколебая да й поверя своето, ако ме остави да го направя. Но раните й са дълбоки и трябва време, за да зараснат.
— И междувременно какво ще правим, когато ни съобщи, че господин Джордж Вавасор се нуждае от нова сума? Две хиляди лири на всеки четири месеца е тежко бреме!
— Да се надяваме, че се е заситил.
— Да се е заситил? Подобни мъже нямат засищане!
— Тогава да се надяваме, че тя смята, че му е дала достатъчно. Хайде, не е ли време да се качваме горе?
— Да, разбира се. Ще дойда с теб. Алис ще реши, че съм намислил нещо, ако ви оставя сами.
