Масата бе дълга и имаше четири ъгъла. Мъжът, раздаващ картите, седеше срещу ъгъла, до който бяха застанали. Срещуположният ъгъл бе най-отдалечен от тях и от мястото, където бяха застанали, и те едва го виждаха. Всъщност лейди Гленкора не виждаше повечето хора, застанали там, а господин Палисър, който стоеше зад нея, не виждаше никого. Но Алис и господин Грей (не че той се интересуваше от подобни неща) можеха да разгледат лицата на всички около масата, с изключение на хората, седящи най-близо до тях. Не след дълго вниманието на Алис бе привлечено от поведението и странното излъчване на млад мъж, седящ именно в този ъгъл. Той се бе облегнал отпуснато на масата и бе облечен в сако от памучно кадифе, а кръглият му цилиндър бе нахлупен толкова ниско над очите, че почти закриваше лицето му. Но само след миг той повдигна шапката си, грабна няколко златни монети от купчината под лявата си ръка и ги избута върху едно от деленията, начертани на покривката. Направи го е привидно равнодушие, сякаш за него нямаше значение къде точно ги поставя. Повечето хора избираха мястото много внимателно, а някои поставяха залозите си върху линиите, заемайки две или дори четири отделения, или пък разделяха монетите и си избираха три или четири числа, спазвайки някакви свои въображаеми правила. Но този мъж заложи всичко на едно число и остави монетите там, където бяха попаднали по силата на случайността. Алис не можеше да не се вгледа в лицето му. Очите му бяха кръвясали, а когато избута шапката си назад, тя видя, че косата му бе мазна и разрешена. Въпреки това в лицето му имаше нещо, което никоя жена не би могла да пренебрегне. Беше лице, което незабавно я спечели на негова страна, както бе печелило всички хора в живота му. В този случай той спечели раздаването и Алис го видя как прибира златото си със същото безразличие, е, което го бе избутал на масата.
— Виждаш ли онзи дребничък французин? — попита лейди Гленкора. — Току-що спечели половин наполеон и си тръгна с него. Не е ли интересно? Бих могла да остана тук цяла нощ.
Тя се обърна да прошепне нещо в ухото на съпруга си и очите на Алис отново потърсиха мъжа в далечния край на масата. След като бе спечелил, той бе решил да пропусне следващото раздаване. Златото бе добавено към купчината под лявата му ръка и шапката отново бе спусната ниско над очите. Едно от крупиетата му бе казало нещо, сякаш за да привлече вниманието му към играта, но мъжът просто бе поклатил глава.
След края на това раздаване, той отново се надигна и доколкото Алис можеше да прецени, избута цялата си купчина с лопатката. Тя никак не бе малка и всички около масата видяха, че я бе заложил на напълно произволно число. Една монета бе излязла от очертанията на отделението и крупието понечи да я избута обратно, като преди това попита дали да го направи.
— Да — отвърна глас на английски.
Лейди Гленкора трепна и се вкопчи в ръката на Алис. Зад тях господин Палисър обясняваше нещо на господин Грей, свързано с немската финансова система и масите за комар. Той нито чу гласа, нито забеляза реакцията на жена си. Едва ли има нужда да посочвам, че комарджията беше Бурго Фицджералд.
Но лейди Гленкора засега мълчеше. Тя внимателно пристъпи напред и впи жаден поглед в лицето, което познаваше толкова добре. Бурго отново бе повдигнал шапката си и изражението му вече не бе апатично. Очите му зорко следяха действията на мъжа, който раздаваше картите и обявяваше тяхната стойност. Не опитваше да скрие вълнението си и когато чу номера и цвета на шестата или седмата карта, той възкликна нещо, което дори Гленкора не успя да чуе. Друго крупие сложи няколко хартиени ролки със златни монети до парите му, както и една шепа наполеони.
— Защо не ги взима? — попита лейди Гленкора.
— Ще ги вземе — отвърна Алис, която не знаеше причината за вълнението на своята приятелка.
Бурго се поколеба за миг, след което понечи да прибере парите с лопатката. Но после размисли и отново ги избута на предишното място, като този път го направи много внимателно. Алис и Гленкора видяха, че мъжът, седящ от лявата му страна, се опитва да го разубеди и дори понечи да спре ръката, държаща лопатката. Но Бурго рязко се освободи и му изръмжа нещо, след което подреди ролките в избраното отделение. Крупието, което го бе изчакало за миг, започна да раздава картите и няколко секунди по-късно съдбата на богатството на Бурго бе решена. Безстрастната лопатка на крупието събра всичко и ролките със златни монети бяха върнати в подноса, от който бяха извадени.
