Бурго вдигна глава и се усмихна на хората около масата. Погледите на всички присъстващи бяха приковани в него. Всъщност той привличаше погледи независимо какво правеше и къде се намираше. Всички бяха осъзнали, че иска да спечели на всяка цена, а сумата, която бе заложил, не бе никак малка. Той знаеше, че мъжете и жените около масата го гледат и затова устните му се бяха разтегнали в усмивка. После стана, пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се отдалечи от масата, като си подсвиркваше. Приятелят му го последва и сложи ръка на рамото му, но Бурго отново се освободи, без дори да се обърне. Продължи да си подсвирква, докато прекосяваше салона.
— Алис, това е Бурго Фицджералд — прошепна лейди Гленкора.
Господин Палисър дотолкова се бе задълбочил в своя разговор за немската финансова система, че дори не го бе забелязал.
— Алис, какво можем да направим за него? Това е Бурго — повтори Гленкора.
Повечето очи в салона все още го следяха. Въпреки че бе свикнал с превратностите на съдбата, Бурго не успя да скрие разочарованието си от загубата. Начинът, по който поклащаше глава, позицията на ръцете му, тонът на подсвиркването му — всичко издаваше това разочарование. Дори равнодушните крупиета поглеждаха от време на време към него и един едър гвардеец с накривена шапка, униформа и шпага, който досега бе изглеждал полузаспал, се бе разбудил и зорко следеше движенията му. На подобни места нерядко се случваха трагедии и бе добре тези трагедии да се случват възможно най-далече от салоните, за да не бъде смущавано спокойствието на другите играчи.
Лейди Гленкора и Алис бяха напуснали местата си и се бяха скрили зад една колона.
— Наистина ли е той? — попита Алис.
— Наистина — отвърна Гленкора. — Какво да направя? Мога ли да направя нещо? Погледни го, Алис. Ами ако се самоубие?
Бурго, чувствайки всички тези погледи върху себе си, рязко се завъртя на пети и отново прекоси салона, насочвайки се към вратата. Бе загубил всичките си пари, но въпреки това продължаваше да се усмихва и да си подсвирква. Приятелят му, който и да бе той, го бе изоставил. Очевидно не искаше повече да споделя лошата му слава.
— Какво мога да направя, Алис? — попита лейди Гленкора, с поглед, прикован в бившия й любим.
— Кажи на господин Палисър — прошепна Алис.
Лейди Гленкора веднага хукна към своя съпруг, дръпна го настрани и му разказа всичко, като го направи с такава скорост, че той не успя да я прекъсне нито веднъж.
— Направи нещо за него. Моля те, направи. Ако не бъде направено нещо, ще умра. Нямаш причина да се страхуваш.
— Не се страхувам — отвърна господин Палисър.
Докато говореше, лейди Гленкора грабна ръката на съпруга си и започна да я милва.
— Толкова си добър — рече тя. — Не му позволявай да ти се измъкне. Ето, тръгва си. Аз ще се прибера вкъщи с господин Грей. Ще бъда много добра. Обещавам. Знаеш какво ще ти поиска и ще му го дадеш, ако ме обичаш. Но не му позволявай да го заложи. Ако можеш, опитай се да го накараш да се върне в Англия. Можеш да му помогнеш, нали, Плантагенет? Струва ми се, че му го дължиш. Не мислиш ли?
— Ако мога да му помогна с пари, ще го направя.
— Бог да те благослови, скъпи! Никога повече няма да го видя, но ти можеш да го спасиш! Ето, тръгна. Върви след него. Върви!
Тя го избута към вратата, след което рязко се дръпна назад и се хвана за ръката на господин Грей, но без да изпуска съпруга си от поглед.
Когато бе стигнал вратата на салона, Бурго бе спрял за миг, след което се бе обърнал и почти се бе сблъскал с едрия жандарм, застанал зад него.
— Е, стари приятелю, какво искаш? — попита той, заговаряйки го на английски.
Жандармът просто мина през вратата, без да му отговаря. Бурго го последва, а господин Палисър тръгна след него. Намираха се в голямото антре, където бе главният вход, през който се излизаше на улицата. Бурго мина през него, без да спира, и господин Палисър го последва. Двамата извървяха пътя до последната сграда от тази страна на улицата, след което Бурго зави по една тясна пътечка, водеща нагоре по хълма през дърветата. През деня това бе популярно място за разходки в Баден, но сега минаваше девет и нямаше никой. Палисър не се опита да настигне другия мъж, а го следваше от разстояние. Приближи се, едва когато Бурго се просна на тревата под едно дърво.
— Опасявам се, че сте изпаднали в затруднено положение, господин Фицджералд — каза той, когато го достигна.
— Да се прибираме — рече лейди Гленкора на господин Грей, веднага щом двамата мъже излязоха от салона. — Господин Палисър има малко работа.
— Това негов приятел ли беше? — попита господин Грей.
— Да. Или по-скоро негов познат, за когото е загрижен. Алис, хайде да тръгваме. О, господин Грей, не бива да задавате повече въпроси. Той… господин Палисър ще ви разкаже всичко, когато се видите утре… ако има нещо за разказване.
Тримата се прибраха в хотела и скоро се разделиха, като всеки се отправи към спалнята си.
— Разбира се, че ще го изчакам — каза лейди Гленкора на Алис, — но ще го направя в стаята си. Можеш да кажеш на господин Грей, ако искаш.
