— Но какво ще правим? Как трябва да постъпим? Може би ще отнеме собствения си живот. Дължи ни за пансион за пет седмици. Да, за пет седмици. И за вино. Ах, колко много вино! Един лорд мина през Баден и му даде пари. Но ги заложи и ги загуби. Разбира се, че ги загуби. Но, Мили Боже, тази нощ можеше да спечели две хиляди франка! Да, две хиляди франка!
— Вие съдържателят ли сте?
— Негов приятел, сър, просто негов приятел. Истината е, че съм главният портиер. Моя работа е да се грижа за джентълмените, които понякога не са… не са съвсем…
Господин Палисър чудесно разбра какво се опитваше да му обясни портиерът. Той го попита за името на хотела и му обеща да се отбие утре сутринта, преди господин Фицджералд да е станал, което, имайки предвид плановете на господин Фицджералд, едва ли означаваше, че щеше да му се наложи да стане много рано.
Лейди Гленкора посрещна съпруга си силно разтревожена и неговият разказ изобщо не я задоволи. Той й описа разговора си с Бурго, както и другия си разговор с главния портиер на хотела.
— Ще го направи, сигурна съм! — каза лейди Гленкора, когато чу предположението на мъжа, че Бурго може да отнеме живота си. — Ще го направи и как бих могла да го понеса?
Господин Палисър се опита да я успокои, като й каза за обещанието, което бе дал на портиера, да посети хотела на следващата сутрин. Лейди Гленкора прие това като нещо положително и се опита да убеди съпруга си да не жали средства в опитите си да помогне на Бурго.
— Не е имал причина да откаже парите — рече тя. — Никаква причина. Нима те не му бяха обещани? Нима нямаше право да ги получи?
На господин Палисър не му бе лесно да обсъжда тази тема. Не можеше да каже на жена си, че Фицджералд е задължен да приеме помощта му, но я увери, че парите му ще бъдат на негово разположение и ще направи всичко по силите си, за да му помогне.
На следващата сутрин той отиде до хотела и се видя с истинския съдържател. Той се оказа разумен, спокоен и добронамерен мъж, движен от напълно рационалното желание клиентите да плащат сметките си. Всъщност не бе толкова настоятелен по този въпрос, колкото са повечето английски съдържатели. Недоволството му идваше от факта, че не можеше да направи нищо с джентълмена, който лежеше в леглото му на горния етаж.
— Закусил ли е? — попита господин Палисър.
— Дали е закусил? О, да — засмя се съдържателят.
Бурго му бе дал подробни инструкции относно закуската. Бе пожелал котлетите му да бъдат подправени по точно определен начин, с много лют червен пипер. И те бяха подправени по този начин. Бе поръчал бутилка Сотерн, но съдържателят бе решил, или може би главният келнер, действайки от негово име, бе решил, че бутилка обикновено селско вино би свършила работа. Тази бутилка току-що бе изпратена в стаята му.
Господин Палисър седна в малката стаичка на съдържателя и помоли да му донесат сметката на Бурго Фицджералд.
— Мисля да я платя — заяви той.
— Както желаете, мосю — отвърна съдържателят, но очите му проблеснаха доволно.
Господин Палисър се чудеше какво да направи. Не беше сигурен, че бе редно да плати сметката, поне по правилата на света, в който живееше. Съдържателят също не можеше да му каже дали бе редно или не. Замисли се за жена си. Не можеше да се върне при нея, без да е направил нещо по въпроса. Така че първото нещо, което направи, бе да плати сметката. Очите на съдържателя засияха от щастие и веднага му бе изготвена разписка.
— Да му изпратим ли бутилката Сотерн? — попита той, но господин Палисър поклати глава.
— На кого да дадем разписката за платената сметка?
— Предпочитам да остане във вас.
— Може би има някаква трудност? — попита съдържателят.
Господин Палисър призна, че имаше някаква трудност. Той знаеше, че трябва да направи повече. Не можеше просто да плати сметката и да си тръгне. Това не би задоволило жена му. Трябваше да направи още нещо, за да помогне на Бурго, но какво? И как? Накрая реши да сподели проблема си със съдържателя. Не му разказа цялата история на Бурго. Не спомена нищо, свързано с лейди Гленкора. Но го накара да разбере, че бе готов да помогне на младия мъж, стига да знаеше как.
— Не виждам как бихте могли да го спрете да посещава игралните зали, сър, колкото и да опитвате — отвърна съдържателят. — Ако има един франк в джоба си, ще отиде.
Той звучеше напълно убеден по този въпрос. Накрая двамата се разбраха съдържателят да каже на Бурго, че за момента сметката му е опростена и хотелът ще бъде на негово разположение през следващите три месеца. След тяхното изтичане ще бъде помолен да напусне. Нямаше да му бъдат отпускани пари в брой. Съдържателят имаше резервации по този въпрос.
— Когато се върна в Англия, ще говоря с роднините му и ще видя какво може да бъде направено — увери го господин Палисър, след което се прибра вкъщи и каза на жена си.
— Но няма да има дрехи — рече лейди Гленкора.
Господин Палисър й отвърна, че разумният съдържател ще се погрижи за това и лейди Гленкора бе задоволена, поне временно. Все пак тя напомни на съпруга си, че трябва да се погрижат за Бурго, когато се приберат в Англия.
