Клетият Бурго! Неговата история свърши, поне що се отнася до тези страници. Той скоро откри, че някой се бе погрижил за сметката му и не му бе особено трудно да предположи кой. Дискретният съдържател не му каза нищо повече, разбира се. Единственото нещо, което сподели с него, бе, че сметката му е временно опростена. Бурго обмисли случилото се и реши да напише възмутително писмо до господин Палисър, но писмото така и не бе написано. В Англия господин Палисър се видя със сър Козмо Монк и след много извинения му разказа какво бе направил.
— Не е трябвало да го правите — отвърна сър Козмо гневно. — Съжалявам, че сте го направили. Не заради парите, но съжалявам.
Сумата бе върната на господин Палисър и бе уредено Бурго да получава по петнайсет лири на седмица чрез представител на английския дипломатически корпус, но само, при условие че живее в един малък немски град, където нямаше игрални зали. Лейди Гленкора обяви, че това я задоволява за момента, но лично аз се съмнявам, че клетият Бурго можеше да изкара дълго с тази скромна издръжка.
Тук трябва да се сбогуваме с Бурго Фицджералд.
Господин Палисър не остана дълго в Баден, след като плати сметката на Бурго. Може би няма да го обидя, ако кажа, че се страхуваше да го направи. Какво щеше да отговори, какво можеше да отговори, ако младият мъж дойдеше при него, настоявайки за обяснение? Така че още същия ден заминаха за Страсбург, за най-голяма радост на жена си.
Не се случи нищо интересно през остатъка от пътуването им. Постепенно господин Палисър стана малко по-снизходителен към жена си и не толкова настоятелен в предпазливостта си. Все още се грижеше за ресорите на каретите, но го правеше тайно и спря да настоява да си почиват след всеки изминат етап от пътуването. Когато пристигнаха в Дувър, той бе дотолкова свикнал със състоянието на жена си, че дори не протестира, когато тя мина по тясното подвижно мостче, което превръщаше слизането от кораби в истинско изпитание за всяка дама и неудобство за всеки джентълмен. Беше леко смаян, когато един грамаден мъж настоя да отвори малката кошница, която жена му носеше, и се почувства неловко, когато се видя принуден да спре на мостчето, за да даде билетите, които мислеше, че вече бе дал. Но той малко по малко свикваше с позицията си и понесе всичко това като мъж.
По време на пътуването господин Палисър невинаги бе сядал срещу жена си. Бе установил, че му е по-приятно да разговаря с господин Грей, отколкото с лейди Гленкора, и по тази причина както дамите, така и господата бяха общували предимно помежду си. Можете да си представите какво бяха обсъждали дамите. Едната щеше да стане съпруга, а другата — майка, като и двете не бяха вярвали, че такова щастие някога ще им се усмихне. Но може да бъде предположено, че за всяка дума, изречена от Алис, лейди Гленкора изричаше поне десет. По време на пътуването мъжете се сближиха още повече, като си говореха предимно за политика. Господин Палисър, който може да бъде считан за лисицата с отрязаната опашка от баснята на Езоп (в този случай опашката бе удобството на семейното уединение), нямаше търпение да препоръча на новия си приятел също да отреже опашката си.
— Щяхте да бъдете прав, ако човек можеше да се задоволи с това да живее само за себе си — обяви той.
— Вие щяхте да бъдете прав — отвърна господин Грей, — ако разговаряхте с мъж, който чувстваше, че би могъл да допринесе с нещо, влизайки в политиката. Но аргументът ви е неефективен, ако препоръчва влизане в политиката с единствената цел мъжът да задоволи собствените си амбиции.
— Разбира се, че човек задоволява амбициите си, но в същото време може да бъде полезен — отвърна господин Палисър.
— Може да бъде полезен или е полезен? — попита господин Грей.
— Точно така. Двете неща вървят ръка за ръка. Човек знае, че амбициите му са били задоволени, когато чувства, че е полезен.
— Но ако чувствате, че не можете да бъдете полезен?
Няма нужда да продължаваме да следим този спор. Много добре знаем какво ще си кажат двамата мъже, защитавайки своите позиции. Знаем, че нито един от двамата няма да бъде напълно обективен, излагайки аргументите си. Мъжете никога не са обективни, когато разговарят помежду си, дори когато правото е на тяхна страна. Не мисля, че досега се е раждал мъж, надарен с такава ораторска дарба, че да може да изразява мъдростта си с думи. Но последствията от този разговор бяха по вкуса на по-слабия от двамата опоненти — по-слаб по отношение на природните си дарби, въпреки че обстоятелствата го бяха поставили в по-силна позиция. Апатичната философия на господин Грей бе разклатена и той слиса и зарадва Алис, когато й заговори за политика, докато се разхождаха в двора на Лувъра.
— Тук всичко е кухо — рече той, имайки предвид френския политически живот.
— Много кухо — отвърна Алис, която не бе привърженик на френския начин за водене на политика.
