Алис почти бе забравила неприятното чувство от първата половина на писмото на Кейт, наслаждавайки се на втората, преди чувството да се върне за постоянно. Щеше да се натъжи още повече, ако не бе прогонила от мислите си картината на провинциалния рай, обрисувана от братовчедка й, а намекът за сметаната и маслото бе предизвикал обратния ефект на този, който Кейт бе целяла. Може би братовчедка й бе осъзнала това и бе включила историите за господин Чийзакър именно по тази причина.
„Ще замина за Челтнъм, каза си Алис. Той ми го препоръча. Никога няма да стана негова жена, но докато сме заедно, ще му показвам, че ценя съветите му.“ Същия следобед тя каза на баща си, че в края на месеца ще посети лейди Маклауд в Челтнъм. Това нейно действие бе продиктувано от решението, което бе взела донякъде несъзнателно, повече да не се ръководи от съветите на Кейт в този етап от живота си. Тя бе твърдо решена да развали годежа си с господин Грей и братовчедка й трябваше да научи за това нейно намерение, но Алис никога не би признала пред нея, че й е повлияла по някакъв начин. Щеше да отиде в Челтнъм. Лейди Маклауд несъмнено щеше да я измъчва с чести намеци, че връзката им трябва да бъде подновена, но тя се познаваше достатъчно добре и знаеше, че можеше да й устои.
Получи само едно писмо от господин Грей преди заминаването си и веднага му отговори, като му разкри намеренията си и му заяви, че се чувства длъжна да обясни сегашната ситуация на баща си. „Казвам ти това заради съвета, който ми даде по този въпрос. Баща ми ще научи още утре, а на следващата сутрин заминавам за Челтнъм. Получих писмо от лейди Маклауд и знам, че тя ме очаква.“
На следващата сутрин Алис наистина каза на баща си. Направи го, докато закусваха.
— Чакай малко! — рече той, остави чашата си на масата и се вгледа в лицето й. — Какво говориш? Наистина ли няма да се омъжиш за Джон Грей?
— Наистина, татко. Знам, че сигурно ти се струва странно.
— И казваш, че не сте се скарали.
— Не, не сме се скарали. Постепенно осъзнах, че не бих могла да го направя щастлив като негова съпруга.
— Но това са… това са пълни глупости! — възкликна господин Вавасор. Подобни думи от него, отправени към дъщеря му, свидетелстваха за дълбокото му смущение.
— О, татко! Не ми говори по този начин.
— Но е така. Никога преди не съм чувал подобни брътвежи. Ако ме попита какво мисля по въпроса, ще му кажа точно това. Не можеш да го направиш щастлив! Защо не можеш да го направиш щастлив?
— Не сме подходящи един за друг.
— Но какво му е? Той е съвършен джентълмен.
— Да, такъв е.
— Освен това е почтен мъж и разполага със средства, знания и образование — все неща, които претендираш, че цениш. Виж какво, Алис. Не смятам да ти се меся. Няма да се опитвам да те омъжвам насила за когото и да било. Що се отнася до мен, ти определяш собствената си съдба. Но се надявам, както за твое, така и за мое добро, че между теб и твоя братовчед няма нищо.
— Между нас няма нищо, татко.
— Това, че отиде в чужбина с него, изобщо не ми се понрави, въпреки че не споделих това с теб и не се опитах да осуетя плановете ти. Но ако между вас има нещо, аз се чувствам длъжен да ти кажа, че в момента положението му изобщо не е добро. Хората не говорят хубави неща за него.
— Няма нищо между нас, татко. Но дори да имаше, това, че хората говорят лоши неща за него, нямаше да ме впечатли.
— Не те впечатляват и хубавите неща, които хората говорят за господин Грей. Много добре знам колко твърдоглави могат да бъдат жените.
— Разсъждавах много, преди да взема това решение, татко.
— Сигурен съм, че това е така. Не знам какво друго да ти кажа. Ти си господарка на собствената си съдба и всичко е в твоите ръце. Не мога да те принудя да се омъжиш за Джон Грей. Струва ми се, че постъпваш много глупаво и ако ме попита какво мисля по въпроса, ще му кажа точно това. Ще заминеш за Челтнъм, нали?
— Да, татко. Вече обещах на лейди Маклауд.
— Радвам се. По-добре ти, отколкото аз — само това ще кажа.
И той грабна вестника от масата, сякаш за да покаже, че за него темата бе изчерпана и Алис го остави на мира.
