Цялата ситуация бе толкова неприятна, че дори господин Вавасор се измъчваше. Тъй като следващата сесия още не бе започнала, той нямаше какво да прави на Чансъри Лейн и не можеше да удави притесненията си в ежедневна работа или поне в работа, която в никакъв случай не беше ежедневна. Така че седя вкъщи до четири часа, изразявайки по различни начини изумлението си, че „някой би искал да отглежда дъщери“. И когато се появи в клуба си, сервитьорите едва смогнаха да задоволят капризите му по отношение на вечерята, която изяде сам, отхвърляйки всички предложения за компания. Но по-късно същата вечер Вавасор възвърна самообладанието си, подпомогнат от чаша пунш с уиски и една хубава пура. „Тя има собствени пари, каза си той. Какво значение има? Едва ли ще се омъжи за братовчед си. Не мисля, че е чак толкова глупава. И нищо чудно в крайна сметка да се сдобри с Джон Грей.“ По този начин успя да прогони неприятните мисли от главата си, решавайки, че няма нужда да се меси в делата на дъщеря си.
Докато той бе в клуба, на улица „Кралица Ан“, дойде посетител и това бе не друг, а именно братовчеда, за когото, поне според думите на чичо му, хората не говореха хубави неща. Алис не го бе виждала, откакто се бяха върнали в Лондон и дори не знаеше какво бе правил оттогава. Тя бе дълбоко смутена от стъпката, която бе предприела (стъпка, която преди беше смятала за свой дълг, но напоследък бе започнала да възприема като долно предателство) и постепенно бе осъзнала, че е направила грешка, предприемайки това пътуване с братовчед си. Подозираше, че това бе повлияло на взаимоотношенията й с Джон Грей. Беше напълно сигурна, или поне си мислеше, че е напълно сигурна, че щеше да сложи край на тяхната афера, дори и да не бе ходила в Швейцария. Но всички останали щяха да кажат, че решението й бе резултат от пътуването до Швейцария.
Това бе несправедливо и Алис съжаляваше, че нещата се бяха развили по този начин. Разбира се, тя искаше да избегне всякакви контакти с братовчед си преди въпросът да е окончателно решен. И определено не искаше да се вижда с него. Но не бе сметнала за нужно да дава специални инструкции относно приемането му в къщата и сега, без да е имала време да помисли и в навечерието на заминаването й за Челтнъм, той бе дошъл с октомврийския здрач. Алис седеше далече от огъня, почти зад завесите, потънала в нещастни мисли за Джон Грей, когато бе обявено пристигането на Джордж Вавасор. Трябва да е ясно, разбира се, че Вавасор вече бе получил писмото от сестра си. Не само го бе получил, но и бе имал време да го осмисли от онази неделна сутрин, когато го бяхме видели в квартирата му на улица „Сесил“. „Може още утре да го обърне в капитал, си бе казал той, мислейки за годишния й доход.“ Освен това си бе припомнил, че дядо й най-вероятно щеше да му даде право да получава доход от имота, ако се ожени за Алис. И накрая бе решил, че едва ли можеше да има по-голям триумф за него от това да „вземе надмощие над Джон Грей“, както се бе изразил в мислите си. Тогава завръщането му в Челси щеше да бъде още по-сладко.
— Сигурно си помислила, че съм изчезнал вдън земя — рече Джордж, когато се приближи с протегната към нея ръка.
Алис бе объркана и не знаеше как да се обърне към него.
— Някой ми каза, че си отишъл на лов — отвърна тя след кратка пауза.
— Така е, но не си представяй Нимрод33. Не си представяй мъже, излезли на лов за диви зверове. Два дни сред гъските и още два сред яребиците — това бе всичко. Обикновено ходя в резервата Капел Корт.
Алис не знаеше нищо за Капел Корт, така че отвърна: — Така ли?
— Получавала ли си писмо от Кейт? — попита Джордж.
— Да, няколко. Все още е в Ярмът с леля Гринаул.
— Писа ми, че смята да замине за Норич. Изглежда двете с леля Гринаул са се съюзили. Не претендирам, че съм от хората, които не се интересуват от пари, но трябва да кажа, че одобрявам. Несъмнено леля Гринаул ще се омъжи повторно, но всеки приятел с четиресет хиляди лири е добре дошъл.
— Не вярвам, че Кейт е разсъждавала много по този въпрос — каза Алис.
— Със сигурност не толкова, колкото е трябвало. Горката Кейт не е богата жена. И се опасявам, че най-вероятно никога няма да бъде. Не бърза да се омъжва, а собственото й богатство възлиза на по-малко от сто лири на година.
— Момичетата, които не бързат да се омъжват, накрая сключват най-добрите бракове — заяви Алис.
— Може би, но ми се иска животът й да бе по-лесен. Тя е най-добрата сестра, която един мъж може да има.
— Определено е така.
— А аз още не съм направил нищо за нея. За известно време, докато бях във винарския бизнес, аз си мислех, че мога да направя всичко, което поискам за нея. Но инатът на дядо ми ме лиши от тази възможност и сега съм принуден да започна отначало. Почти отначало. Чудя се дали одобряваш намерението ми да се кандидатирам отново за парламента?
— Напълно. Дори бих казала, че ти се възхищавам за това решение. Ако бях на твое място, щях да постъпя по същия начин. Не си женен и имаш правото да поемаш рискове.
— Толкова се радвам да чуя тези думи от теб — отвърна той.
