Тълпата остана гъста и многолюдна до края на поредицата от ловджийски порти и ловецът, който се справи най-добре, бе този с най-борбения кон. След като прекосиха четири или пет полета по този начин, те излязоха на пътя. Хрътките го пресякоха, без да спират, следвайки миризмата, но в сърцата на някои от мъжете се прокраднаха съмнения и много от тях останаха на пътя, наблюдавайки внимателно водещите хрътки, очаквайки да поемат или в едната, или в другата посока. Сър Уилям, извинен от седемдесетте си години, зави рязко наляво, знаейки, че може да достигне до Клейдън по този начин. Много от ловците покорно го последваха. Неколцина поеха надясно, очевидно намислили нещо различно. Най-опитните ездачи вече бяха пресекли пътя и навлезли сред шубраците, следвайки хрътките по петите, без да знаят или обръщат внимание на факта, че пред тях минаваше поточе. Най-отпред яздеше Бурго Фицджералд, който бе известен с това, че никога не се колебае, дали да прескочи ограда, или да се отклони от пътя, да жертва себе си или своя кон. Въпреки това клетият Бурго рядко излизаше победител. Обикновено се проваляше в лова така, както се проваляше във всичко в живота си.
Литераторът-спортсмен Полък го следваше по петите. Той имаше само два коня в конюшнята си и не бе дал много пари за тях, а освен това тежеше цели деветдесет и пет килограма без ботушите! Въпреки това се справяше и никой не знаеше как точно го постигаше. Особено, при положение че разбираше от лов колкото един шивач. Но умееше да язди и знаеше как да пада, без да се нарани. Обикновено яздеше, докато конят под него капнеше от изтощение. Но малцина знаеха за тъжните злополуки, които често го спохождаха — калните канавки, в които понякога затъваше; отчаянието, което го обземаше, докато се опитваше да накара жребеца си да прекоси някоя дълбоко разорана нива; километрите, които трябваше да измине пеша, водейки измореното животно, за да се прибере в Робъри!
Трети яздеше прислужникът Том, а зад него препускаха Калдър Джоунс и Грайндли, като последният бе решен на всичко да спечели златната лира. Вавасор също бе прекосил пътя отляво, водейки след себе си двама други мъже, които знаеха, че могат да му се доверят. Максуел се бе разколебал пред плета, за свой най-голям срам. Заедно с канавката, този плет представляваше истинско предизвикателство, а ловците не обичаха да срещат трудни препятствия още в началото на бяга. Максуел не бе скрил нито разочарованието си, нито причината за своето решение.
— По дяволите! — бе възкликнал той. — Това препятствие е твърде голямо за мен, а онзи поток си е истинска река!
И той бе последвал господаря на хрътките надолу по пътя.
Мъжете, които споменахме поименно, се справиха с потока, като конят на Полък едва смогна да се изправи на задните си крака и да се оттласне от неравния бряг. Няколко кобили отказаха да го прекосят и по този начин ездачите им загубиха всякакви шансове за успех до края на деня. Такава е съдбата на мъжете, които ходят на лов. Човек плаща пет или шест лири и в девет от десет случая събитията от деня по-скоро го огорчават, отколкото задоволяват! Един или двама нагазиха във водата и успяха да издрапат до другия бряг, но Туфто Пърлингс, мъжът от Манчестър, затъна в калта на дъното и успя да се измъкне едва след като седем мъже го издърпаха с въжета.
— Къде, по дяволите, е моят човек? — попита Пърлингс, но слугите не можеха да му кажат, че неговият „човек“ язди най-отпред с втория кон на господаря си, улисан в лова.
Джордж Вавасор откри, че конят му се справя неочаквано добре, прескачайки оградите почти на галоп и демонстрирайки изключителна форма. „Чудя се какво не му е наред, запита се Джордж, въпреки че бе решил да го продаде още днес, ако му се отдаде възможност.“
И след потока лисицата продължаваше да тича в права линия и Том изказа предположението, че господарят му не е бил прав за Клейдън.
— Къде сме сега? — попита Бурго, когато неколцина мъже минаха през отворената порта на една нива.
— Това е фермата на Бълби — отвърна Том. — Яздим право към гората Елмхам.
— Проклета да е гората Елмхам! — възкликна един едър фермер, който бе успял да стигне дотук. — Днес няма да видим тази гора!
— Предполагам, че вие знаете най-добре — отвърна Том.
Минаха през нивата, пресякоха поредния път и се спуснаха в едно стръмно дефиле, водещо до малка горичка.
— Във всеки случай е минала покрай онези ели — рече Том. — Напред, Гейлас!
Изкачиха се от другата страна на дефилето и видяха хрътките, които бяха на едно поле пред тях.
— Кълна се, че това изкачване ме остави без дъх! — заяви Полък.
— Сега не е моментът да се оплаквате — отвърна Бурго и пришпори коня си.
