Но след като напуснаха Клейдън, темпото стана по-бързо от всякога. Може би това се дължеше на по-силната миризма, тъй като хрътките бяха започнали да настигат лисицата. Но ми се струва, че просто бяха погнали различна лисица. Максуел, който я бе видял как драсва, се кълнеше, че е била чиста и свежа. Бурго заяви, че според него лисицата е същата, но не се аргументира.
— Разбира се, че е същата лисица — обади се Том. — Как може да е друга?
Джентълменът от провинцията, който бе паднал от небето, бе напълно сигурен, че гонеха различна лисица. Това мнение споделяха и повечето от онези, които бяха минали по пътя. Полък просто изрази надеждата, че животното скоро ще бъде убито и ловът ще завърши благополучно.
Но не след дълго темпото стана прекалено бързо за клетия автор. Накрая конят му се закова на място пред един нисък плет и просто отказа да продължи нататък. Тази вечер Полък се върна в Робъри малко след девет часа, гладен като вълк. Злочестият му кон все още бе жив, но не хапна нито зрънце овес тази нощ, като отказа да яде и на следващата сутрин.
Вавасор отново се отдели от групата, като този път яздеше вдясно от нея. Максуел реши да тръгне след него и го следваше до края. Известно време Бурго водеше, предизвиквайки острото негодувание на сър Уилям — по принцип заради това, че язди сред хрътките, но на практика, защото бе изпреварил самия сър Уилям. Въпреки седемдесетте си години, старецът съумяваше да поддържа темпото на хрътките. Когато поеха надолу към селцето Маръм, неколцина мъже се отказаха, защото се страхуваха да не затънат в меката земя край реката и не знаеха за брода. Но сър Уилям го знаеше и онези, които яздеха близо до него, преодоляха това препятствие без никакви проблеми. Бурго, който препускаше най-отпред, едва не заседна в тресавището, но беше лек и конят му успя да се измъкне, оставяйки една от предните си подкови в калта. След този епизод Бурго реши да отстъпи водачеството на сър Уилям.
Неусетно достигнаха до гората Клеши Смол, но я прекосиха, без да спират и излязоха от другата й страна, където започваше пасбището на фермата Клеши. Тук Максуел и Вавасор се присъединиха към останалите. Те бяха успели да съкратят около триста метра от разстоянието, минавайки напряко, но за сметка на това се бяха забавили, защото им се бе наложило да прескочат потока Маръм, който сър Уилям бе прекосил през брода. Темпото стана толкова бързо, колкото позволяваха изморените им коне, а в няколко случая и по-бързо. Прислужникът на Сър Уилям бе яздил с него и старецът се бе качил на втория си кон в Клейдън. Максуел беше успял да направи същото, но вторият кон на Том така и не се бе появил и животното му изнемогваше. Грайндли бе изостанал малко, може би задоволен от факта, че бе победил Калдър Джоунс. Сега е времето да кажа, че той така и не получи златната си лира от него. Бурго, Вавасор и джентълменът от провинцията продължаваха да яздят най-отпред, но и тримата искаха лисицата час по-скоро да се предаде. Ах! Нищо не може да се сравни с искреното желание на ловеца лисицата най-накрая да се измори, когато конят му започне да пръхти от изтощение и той осъзнае, че усилията му ще бъдат напразни, ако животното не бъде заловено в следващото или по-следващото поле! До този момент всичко се е развивало чудесно и си оставил десетки мъже зад себе си, но каква би била ползата от това, ако и самият ти не постигнеш нищо накрая?
Всички, които познаваха местността, вече бяха заключили, че лисицата се е насочила към еленовия резерват Торндън, но до него все още имаше цели три километра и хрътките бяха толкова близо до своята плячка, че клетото животно едва ли можеше да се надява да го достигне. Лисицата бе опитала да се скрие в една отводнителна тръба близо до фермата Келши, но хрътките бяха успели да препречат пътя й. Скоро след това се хвърли в една канавка и хрътките я изпревариха, давайки възможност на конете, които също я гонеха, да скъсят дистанцията.
— Край с мен — оплака се Бурго на Максуел.
— За твой късмет същото може да бъде казано и за лисицата — отвърна банкерът.
Но на лисицата й бяха останали малко повече сили, отколкото на коня на Бурго Фицджералд. Той прекъсна бяга си за около минута, след което отново тръгна, но бе изпреварен от самия сър Уилям. Джентълменът от провинцията също го изпревари, като после се провикна:
— Йойкс42! Дотук беше! Горкият човек!
— Какво си се развикал? — сряза го сър Уилям. — Да не мислиш, че не знам къде е лисицата?
Фермерът веднага се оттегли и стана много по-незабележим отпреди.
