— Досега темпото бе ужасно бавно, нали? — рече Калдър Джоунс и се огледа, очаквайки да види, че Грайндли е изостанал. Но той все още бе там, заедно с шестима други мъже. Джордж Вавасор също яздеше с групата, но винаги в полето вляво от тях. Той не бе казал дума откакто ловът бе започнал и не бе пожелал да говори с никого. Желаеше да продаде коня си. Освен това желаеше да се представи добре в лова, въпреки че му бе трудно да определи защо.
В продължение на около миля яздеха през открити пасбища, но имаше много огради и изостанаха малко от хрътките, а теглото на Полък започна да го бави. Том и Бурго водеха, но точно зад тях яздеше един фермер, имал късмета да ги срещне пред портата на фермата. Именно подобни несправедливи инциденти обезкуражаваха хората, положили всички възможни усилия, за да сполучат! Хрътките се бяха отклонили малко вляво и в крайна сметка се бяха насочили право към Клейдън.
— Проклет да съм! Графът беше прав — рече Том.
Въпреки че сър Уилям бе баронет, по време на лова мъжете, които го познаваха, го наричаха граф.
— Не сме се насочили към Клейдън, нали? — попита Бурго.
— Клейдън започва с онези букове, които виждате там — отвърна Том. — Графът рядко греши.
Не след дълго достигнаха къса двойна ограда и малък набързо засаден плет. Двойната ограда винаги е трудно изпитание, особено ако е здрава. Един мъж с жена и семейство има пълното право да я избегне и никой не би го обвинил. Двойните огради обикновено можеха да бъдат избегнати, тъй като бяха снабдени с порти. Тази също имаше, но Бурго не бягаше от нищо и я прескочи с красив скок. Не е лесно да бъдеш дискретен, когато мъжът пред теб е бил толкова недискретен. Том се насочи към портата и Полък го последва, знаейки, че няма никакъв шанс да преодолее това препятствие. Но Калдър Джоунс бе сполетян от голяма беда: краката на коня му се удариха в най-горната пръчка на втората ограда и той излетя от седлото с главата напред, сякаш е бил изстрелян с катапулт. Трябва да го оставим там. Грайндли се зарадва на неговото нещастие и се насочи към портата, но фермерът със свежия кон успя да прескочи оградата и скоро се озова до Бурго.
— Не ви видях на старта — заяви Бурго.
— Аз пък не видях вас — отвърна провинциалният джентълмен, — така че сме квит.
Бурго не виждаше нещата по същия начин, но не каза нищо. Грайндли и Том скоро ги настигнаха, като последният правеше всичко възможно, за да се отърве от адвоката. Полък също не се отказваше, но темпото бе започнало да му се отразява и въпреки че теренът беше равен, клетото му животно лъхтеше и се задъхваше. Хрътките продължаваха да завиват наляво. Бурго прескочи една малка ограда и се озова в същото поле, през което препускаха те, но точно тогава осъзна, че пред него имаше ездач. Това бе Джордж Вавасор, който поддържаше чудесно темпо, а конят му не показваше никакви признаци на умора.
Стигнаха Клейдън, което означаваше, че бяха изминали единайсет километра за около трийсет и пет минути. Хората, които не разбират от лов, едва ли ще се впечатлят от това темпо, но ако можеха да говорят, запъхтените коне биха потвърдили, че то е било доста добро. Нашата компания влезе в парка Клейдън през една странична порта в оградата, която стоеше отворена в ловни дни, но почти веднага там пристигна една много по-многолюдна група, влязла през главния вход. Предвождаше я сър Уилям, а нашият приятел Максуел бе с него.
— Досега всичко беше отлично — рече му Бурго. — Най-добрият лов за годината.
— Още не съм видял нищо от лова — отвърна Максуел. — Достраша ме да се отклоня от първата пътека и оттогава яздя по нея.
Максуел никога не лъжеше за ловните си постижения и не изпитваше срам от това да минава по пътеките.
— Кой е с теб?
— Двамата с Том сме. Известно време и Калдър Джоунс яздеше с нас, но мисля, че се преби някъде. Както и Полък, твоят приятел Грайндли и един човек, когото не познавам, който падна от небето по средата на бяга. Има и още един мъж, чийто гръб видях току-що. Ето го. За Бога, това е Вавасор! Не знаех, че е тук.
Останаха в парка Клейдън десетина минути, след което лисицата, която преследваха, отново хукна. Всъщност може би бе друга лисица. След това имаше много спорове по този въпрос, но никой не бе достатъчно смел, за да изкаже това предположение пред сър Уилям. Лисицата, независимо дали бе тяхната или друга, пое наляво от Клейдън в посока към Робъри. През тези десет минути в парка се бяха събрали петдесетина мъже, но нито един от тях не бе Калдър Джоунс. Туфто Пърлингс също липсваше, както и още половин дузина други ловци, сполетени от някакво сериозно нещастие. Но Грайндли бе там и все още ликуваше, като вече открито обсъждаше златната лира на Джоунс. Полък също успя да се добере до парка и бе благодарен за тази почивка. Той се надяваше, че конят му ще може да събере сили, за да завърши лова благополучно.
