Преди около осемнайсет месеца пред Бурго се бе отворила изключителната възможност да се превърне в един от най-богатите мъже в Англия. Тогава в ръцете на една млада наследница бяха попаднали владенията на половин дузина стари аристократични семейства. Бурго, който въпреки своеволията си, все още се радваше на благоразположението на знатните си роднини, почти бе успял да спечели ръката на лейди Гленкора М’Клъски, както и богатството й, разбира се. Онова, което наистина бе успял да спечели, бе сърцето й, но могъщите магнати, ужасени от възможността да бъде извършено такова жертвоприношение, бяха обединили усилията си и бяха успели да вразумят младата дама. Тя се бе вслушала в мъдрите им съвети, но след много гневни потропвания с крак и своенравни тръскания на гордата си глава. Беше извикала Бурго за един последен разговор и му бе съобщила, че се е врекла във вярност на Плантагенет Палисър, племенник и наследник на херцога на Омниум.
Той бе понесъл новината като мъж. Нито бе изстенал от мъка, нито се бе разтреперил от гняв. Тя се бе омъжила за господин Палисър на площад „Св. Джордж“ и на сутринта на сватбата той бе излязъл пред вратата на своя клуб на улица „Пал Мал“, за да слуша биенето на камбаните, като бе казал няколко думи на приятелите си с възхитително спокойствие. Бурго не бе успял да се възползва от тази невероятна възможност. И кой може да каже, че единственото му съжаление е било за парите? Веднъж бе споделил нещо по този въпрос с една от омъжените си сестри (именно в нейния дом се бе запознал с лейди Гленкора):
— Никога няма да се оженя. Това бе моят шанс — бе рекъл той, след което се върнал към стария си безгрижен начин на живот.
Бурго бе един от онези млади мъже с тъмна коса и сини очи, които не си пускат брада и несъмнено бе изключително красив. Дори бих казал, че по негово време нямаше по-красив мъж в цяла Англия и трябва да му бъде признато, че самият той не оценяваше красотата си. Но продължаваше да живее безразсъдно и безцелно, без да вярва, че от него като мъж се изисква нещо повече от това да яде, да пие и да язди начело на хайката, докато някое клето създание, много по-благородно от него, не попадне под копитата на коня му.
В момента се занимаваме с него, защото лейди Гленкора, която го бе обичала и щеше да се омъжи за него, ако онези мъдри джентълмени не я бяха разубедили, бе братовчедка на Алис Вавасор. Тя бе една от знатните роднини на Алис по майчина линия, като лейди Маклауд и майката на лейди Гленкора бяха първи братовчедки. Лейди Мидлотиан бе леля на лейди Гленкора и нашата Алис би могла да нарече стария Господар на Островите43, бащата на лейди Гленкора, свой братовчед (но той бе починал много преди аферата с Бурго). Маркизът на Единбург, който бе чичо и настойник на лейди Гленкора, също бе неин братовчед.
Но Алис странеше от своите роднини по майчина линия и предпочиташе да си общува единствено с роднините на баща си. Но въпреки това за един кратък период (около десетина дни) двете с лейди Гленкора бяха станали много близки. Именно тогава своенравната наследница с русите къдрици бе решила да приеме предложението за брак на Бурго Фицджералд, който бе имал бизнес отношения с Джордж Вавасор и го познаваше достатъчно добре, за да знае за роднинската връзка между неговата братовчедка и наследницата, която ухажваше. В агонията на онези ужасни седмици, когато прозорливите големци правеха всичко по силите си, за да саботират любовта й, лейди Гленкора се отби на улица „Кралица Ан“ и разказа всичко на своята братовчедка.
— Страхувате ли се от маркизите и графините и от техните титли и пари? — попита тя.
Алис отвърна, че изобщо не се страхува от тях.
— Тогава ще ми позволите ли да се срещна веднъж с Бурго във вашата дневна, за да уточним своя план за бягство?
Но Алис не можеше да направи това за новооткритата си братовчедка и трябваше да й откаже. Опита се да й обясни, че онова, което я смущаваше, не бе влиянието на онези благородни големци, а женското й чувство за благоприличие.
— Защо да не се омъжа за него? — попита лейди Гленкора и очите й проблеснаха. — Той е мой равен.
Алис й каза, че няма нищо против този брак и посъветва братовчедка си да бъде вярна на своята любов, ако тази любов наистина означава всичко за нея.
— Но аз съм неомъжена жена и не ви познавам достатъчно добре, за да ви помогна по този начин.
— Ако не ми помогнете, значи съм безпомощна! — отвърна лейди Гленкора, след което коленичи пред Алис и лъскавите й къдрици се разпиляха в скута й. — Как мога да ви подкупя? — попита тя. — Обещавам, че ще ви обикна повече от всеки друг, освен него.
