После гласът прозвучава плътен и спокоен. Мъжки. Говори на английски, но с трудно определим акцент.
Получили сте предишните съобщения. Предложението е в сила. Свържете се с нас.
Край на съобщението. Нямам представа какво има предвид. Какви предишни съобщения? Какво предложение? Телефонният оператор дърдори нещо на руски. После отново прозвучава мъжкият глас. Записано съобщение. Предишното.
При вас има нещо наше. Бихме искали да ни го върнете.
Усещам как гърлото ми се стяга.
Не знам как сте се сдобили с него. На този етап не е важно, но е във ваш интерес да ни го върнете.
Изведнъж ми хрумва, че някой вече е прослушал това гласово съобщение, затова не ми се появи като ново. Някой го е чул. Замислям се за открехнатата задна врата, за студената ръка на Патрик в топлата ми длан, замислям се за Анди, Саймън и Еди. Да не би някой да се е качвал на нашия таван? Кой? И тогава си давам сметка, че всъщност само един човек може да е прослушал съобщението. Защо иначе мъжът на телефона сега, ако наистина ни търси, ще влиза в дома ни, за да слуша собствените си съобщения? А ако е бил инспектор Анди Фостър, защо веднага не са иззели намерените доказателства? Ако е бил някой, свързан с Еди, защо Еди ще ни плаща двата милиона лири, след като просто би могъл да вземе всичко? Истината е, че на тавана не се е качвал никой друг. Следователно не само аз имам тайни. Марк вече е прослушал това гласово съобщение.
Ще ви компенсираме. Обезщетение за неприятностите.
Оглеждам площада, сърцето ми блъска в гърдите. Лудост е, знам го, но изведнъж отново съм сигурна, че някой ме наблюдава. Оглеждам лицата на хората, но никой не проявява интерес към мен, никой не ме гледа. Внезапно се чувствам съвсем сама сред това море от непознати. Връщам се към гласа.
Ако флашката е у вас, свържете се с мен. На този номер. Предлагам два милиона евро.
Евро. Значи той е в Европа, нали? Или пък знае къде сме ние. Известно ли му е, че сме във Великобритания? Сигурно е проследил телефонния сигнал до мястото, където Марк за последен път е ползвал телефона. И вече знае, че се намираме в Лондон.
Сумата не подлежи на преговори. Ако можете да ни предадете флашката, ще осъществим сделката. Не желаем да ви преследваме, искаме само флашката. От вас зависи дали ще ни съдействате. Свържете се с мен.
Край на съобщението.
Флашката ли? Съвсем съм забравила за нея. Изобщо не споменава сака с парите. Нито диамантите. Интересува ги само флашката. Какво толкова има на нея? Притаявам дъх. Искам ли изобщо да узная? Мамка му.
Изключвам телефона. За всеки случай. Никога не се знае.
Защо Марк не ми е казал? Защо изобщо е включил телефона? И кога? Разбира се, той е много по-предпазлив от мен. Сигурно е отишъл на оживено място. Умник е. Но защо? Защо е проверявал? Тогава си давам сметка. И той се е притеснявал дали не ни преследват. Разбира се, че се е притеснявал. След нещастния случай със семейство Шарп се е чувствал донякъде отговорен за случилото се с тях. Знаел е, че злополуката е причинена умишлено, и това го е уплашило. Преструвал се е заради мен. Марк е много убедителен, когато поиска. Затова е проверил телефона. За да види дали продължават да ни търсят. Оказало се е точно така, но той нищо не ми е казал. За да ме предпази. За да не се уплаша. Гърдите ми се разкъсват от чувството за вина. Не мога да повярвам, че Марк е преживял всичко това сам.
Но после осъзнавам, че вероятно точно затова не ми е казал. Не е искал да науча за предложението. Знаел е, че ще поискам да се възползваме, да направим размяната, и сега, като се замислям, да, да, наистина го искам. Защото, ако си изиграем правилно картите, ако реагираме добре и на тази последна ситуация, ще спечелим всичко. И бездруго вече не можем да спрем, не е безопасно. Ако не им върнем което искат, никога няма да спрат да ни търсят.
Знам, че Марк не ми е казал за съобщението на гласовата поща, защото идеята очевидно е глупава. Съзнавам, че е глупава, защото те всъщност не знаят къде сме, нито дали флашката е при нас. Глупаво е и защото не ни трябват повече пари. Глупава съм и защото още от самото начало аз съм двигателят на цялата работа и дори сега, след като прослушах това съобщение, единственото ми желание е да осъществя тази сделка. Те може и да не знаят къде сме в момента, но няма да спрат да ни търсят, а аз искам да спрат. Искам и още два милиона евро.
Марк ме познава добре, по-добре, отколкото сама се познавам, и затова не ми е казал. Защото знае, че със сигурност ще направя някое безумство.