Мисля, че Рут имаше право. Норфък се бе превърнал в истинска утеха за нас, а това означаваше много повече, отколкото тогава си представяхме — затова и когато пораснахме, продължихме да говорим за Норфък, макар и с шеговит тон. Неслучайно години по-късно, когато двамата с Томи намерихме в един крайморски град в Норфък екземпляр на същата касета, която бях изгубила в Хейлшам, не го приехме само като нещо забавно, и толкова. Дълбоко в себе си и двамата усетихме някакъв тласък, почувствахме, че желанието ни отново да повярваме в онова, което бе тъй близо до сърцата ни в миналото, оживя.
Но аз се канех да ви разкажа за касетата със записите на Джуди Бриджуотър, озаглавена „След залеза“.
Първоначално е била дългосвиреща плоча (издадена през 1956 година), но до мен, разбира се, достигна касетата, а картинката на обложката вероятно е представлявала умалено копие на корицата на плочата. Джуди Бриджуотър бе облечена в пурпурна рокля от атлаз, която по тогавашната мода оставяше раменете й непокрити и тъй като тя седи зад плота на бар, вижда се само горната част на тялото й. Фонът напомня за Южна Америка: палми, мургави келнери в бели смокинги. Джуди е фотографирана от мястото на евентуалния барман, който може би й поднася коктейл. Тя гледа с дружелюбен и умерено съблазнителен поглед — ако флиртува, прави го съвсем леко и безобидно, като с човек, когото познава от години. И още една подробност: Джуди е опряла лакти на плота, а в ръката си държи димяща цигара. Тъкмо заради цигарата обгърнах касетата с такава тайнственост, още щом я купих на една от Разпродажбите.
Не знам как е било там при вас, но в Хейлшам настойниците ни се отнасяха с особена строгост към всичко, свързано с пушенето на цигари. Сигурна съм, че много биха се зарадвали, ако можеха да скрият, че на света съществува нещо такова като пушенето, но понеже подобна възможност не съществуваше, те ни четяха „конско“ всеки път, когато разговорите ни засягаха темата. Ако, да речем, ни показваха портрета на известен писател или политик, на който той държи цигара, тутакси прекъсваха часа. Дори се носеше слух, че в библиотеката ни липсват някои книги от литературната класика — като например романите за Шерлок Холмс, — защото главните герои в тях пушат твърде много, а ако в някое илюстровано издание или списание имаше скъсани страници, говореше се, че вероятно на тях е бил изобразен човек с цигара или лула в ръката. В часовете често ни показваха зловещи картинки, които показваха какво се случва с вътрешните органи на пушача. Ето защо въпросът, който Мардж К. зададе веднъж на госпожица Люси, предизвика толкова дълбок потрес.
След играта на раундърс си почивахме на тревата и госпожица Люси провеждаше с нас обичайната беседа против тютюнопушенето, когато най-неочаквано Мардж я попита дали някога е припалвала цигара. Госпожица Люси мълча известно време, после каза:
— Бих била радостна да можех да ти дам отрицателен отговор. Но, честно казано, и аз съм пушила на младини. Приблизително две години.
Можете да си представите какъв шок предизвикаха нейните думи. Докато госпожица Люси бавеше отговора си, ние с възмущение гледахме Мардж, която бе посмяла да зададе такъв груб въпрос — все едно да я бе попитала дали не се е нахвърляла на някого с брадва в ръка. След случая, ние многократно превръщахме живота на Мардж в истинско страдание; вече ви разказах за онази вечер, когато притиснахме лицето й в стъклото на прозореца и я накарахме да гледа към гората. Ала в първия миг след признанието на госпожица Люси всички се объркахме, и то толкова много, че забравихме за съществуването на Мардж. Гледахме госпожица Люси с ужасени погледи и чакахме какво ще последва.
Когато тя най-после заговори, претегляше много внимателно всяка своя дума.
— Постъпих лошо, когато започнах да пуша. Тютюнопушенето ми навреди и аз го оставих. Но ми се ще всички вие, без изключение, да разберете, че да пушиш цигари е много, много по-вредно за вас, отколкото за мен.
Замълча. По-късно някой каза, че се била замечтала, ала на мен, както и на Рут ни беше ясно: тя усилено мислеше как да продължи. Най-после изрече:
— Това вече ви е известно. Вие сте възпитаници. Вие сте… особен случай. Ето защо за вас е много по-важно, отколкото за мен, да се грижите за здравето си и да поддържате тялото си в ред.
Тя отново замълча и ни погледна странно. Когато по-късно обсъждахме случилото се, някой каза, че вероятно много й се е искало да чуе въпроса: „Защо? Защо да е по-важно за нас?“ Ала никой не го зададе. Често си спомням за онзи ден и в светлината на случилото се по-късно, вече съм сигурна, че ако бе чула този въпрос, госпожица Люси щеше да ни каже цялата истина. Нужен беше един-единствен въпрос от наша страна.
