— Или по-малка. — казах аз. Броях уличното осветление под дъха си. Не исках да пропусна завоя. Имахме време да видим този човек и да стигнем до болницата, преди да се стъмни, но не и ако се загубехме.
— Никой човек не прави нещата по-малки по време на секс. Не ме интересува какво е, той все още е мъж.
Вдигнах рамене. Нямаше да обсъждам размера на Ричард с Бернардо. Единственият човек, с който съм го обсъждала беше Рони, и беше с много кикот, докато тя споделяше неудобни факти за приятеля си Луи. Моя опит показваше, че жените казват по-интимни подробности за приятелите си от мъжете. Мъжете може да се хвалят повече, но жените ще говорят с подробности и споделят повече опит.
— Така докъде бях стигнал? — Бернардо каза. — О, правиш го с превръщач, който има толкова доббър контрол над тялото си, че може да направи всяка част на тялото си по-голяма или по-малка само с воля.
Намествах се в седалката, но накрая кимнах. Бернардо се усмихна щастливо.
— И го правиш с вампир, който е правил секс повече от четиристотин години. — Той изведнъж прозвуча фалшиво — британски. — Може ли да приемем, че той е добре квалифициран до сега?
— Изчервяването, което беше започнало да избледнява се завърна, като изгаряне. Почти щях да приветствам тъмнината, за да се скрия.
— Да. — казах аз.
— По дяволите, приятелко, аз може да съм добър, но не съм толкова добър. Аз съм просто едно бедно смъртно момче. Не мога да се конкурирам с Властелина на вампирите и Човека-вълк.
Бяхме в част на града, която изглеждаше почти безлюдна. Бензиностанция с решетки на прозорците и графити разпръснати по всичко като заразна болест. Витрината на магазина срещу него беше с заковани прозорци и с още графити. Следобедът беше все още пълен с отразена слънчева светлина, но някак светлината не стигаше съвсем до улицата, като че ли имаше нещо тук, което го държеше на пристан. Кожата на гърба ми настръхна толкова силно, че подскочих.
— Какво не е наред? — Бернардо попита.
Аз поклатих глава. Устата ми изведнъж пресъхна. Знаех, че сме пристигнали преди да извикам:
— Ето го, Лос Дуендос, джуджетата.
Въздухът беше гъст и пълен с тежестта на магия. Смъртна магия. Или току — що бяха убили нещо, за да съберат сили за заклинание, или те активно работеха с мъртви точно в този момент. След като слънцето все още беше високо, това беше трик. Повечето аниматори не могат да възкресяват мъртви, докато не се стъмни. Теоретично, аз бях достатъчно силна да възкресявам мъртвите по обяд, но не го правех.
Веднъж ми казаха, че единствената причина да не мога да го направя, че аз вярвах, че не можех да го направя. Но Никандро Бако не изглежда да споделяше моите съмнения. Може би нямаше да бъда най-голямата риба в края на краищата. Сега имах пристъп на съмнения. Твърде късно, за да викна Едуард тук за подкрепление. Ако Бако усетеше полъх на полиция, той или ше избяга, няма да сътрудничи, или ще се опита да ни навреди. Неговата сила дишаше върху тялото ми, а аз все още седях в колата. Какво ли щеше да е като се видим лично?
Лошо. Колко лошо— Както казва една стара поговорка, има само един начин да го разберете.
Паркирах в безлюден паркинг две пресечки по-надолу и около ъгъла на бара. Рамирес беше спрял до мен, и той, и униформения полицай Ригби, се приближиха до нас. Ригби беше среден на ръст, добре сложен и се движеше, сякаш е тренирал. Той имаше увереност и готова усмивка, която стигаше чак до очите му. Чувстваше прекалено удобно в своята собствена кожа, като че ли нищо наистина лошо не го беше докосвало. Напълно му липсваше нещо, като на повечето полицаи имат, че са яздели трудно и са се озовали мокри. Той изглеждаше по-възрастен от мен, но очите му бяха по-млади, и аз ненавиждах това.
Рамирес беше прекарал време на пътя за проверка на Никандро Бако, известен още като Ники Бако. Той беше заподозрян в убийствата, но свидетелите по странен начин са изчезвали или са забравяли това, което бяха видели. Той беше свързан с местна байкър банда, ах, клуб. Според Рамирес байкър бандите вече предпочитат по-политически коректен термин като „клуб”. Местния “клуб” се наричаше „Лос Лобос”.
— Да не се объркаш с музикална група, — каза Рамирес.
Примигнах към него. След това схванах шегата.
— О, да, Лос Лобос, музикалната група.
Той ме погледна.
— Добре ли си?
Аз кимнах. Дори две — три пресечки по-далече, усещах докосване на магията на Бако. Залагах, че ако някой отдели време, ще намерят магии, талисмани, защитени места, сложени тук-там в околността. Не мислех, че той знаеше за мен все още. Мисля, че единствената причина, да го усетя толкова силно, е че той беше по средата на заклинание. Талисманите бяха разпръснати из квартала да разпръскват безпокойство. Той можеше буквално са изрита другите бизнеси от бизнеса. Незаконно, както и неетично. Разбира се, защо той би искал да унищожи цялата икономиката на района, около бара му, беше загадка за мен. Ще се тревожа за това по-късно. Убийство и тежка телесна повреда са на първо място. Възможност за измама с недвижими имоти по-късно. Няколко дни просто трябва да имаш приоритети.
