Не попитах. Наистина не исках да знам. Но той беше прав за Бако. Ако той е това, което казват хората, тогава той не би искал полицията никъде близо до неговия дом или мястото на работа. Те не се майтапеха с автоматичната смъртна присъда. Последното изпълнение, в тази страна, на правещ магията, беше преди два месеца. Беше в Калифорния, където няма смъртно наказание за никакви други престъпления.
Те бяха съдили и осъдили магьосник, или нека бъде магьосница, за използване на демони. Тя е използвала демон да убие сестра си, за да наследи имотите на родителите си. Имаха съмнение, че тя също е убила родителите си, но не можаха да го докажат. А и кой го е грижа— Те могат само веднъж да я убият. Бях чела част транскрипцията от процеса. Тя беше виновна. Нямам абсолютно никакво съмнение по този въпрос. Но имаше три месеца от ареста, до обвинението и извършването на присъдата. Това беше нещо нечувано в американската правосъдна система. По дяволите, обикновено отнема повече време от това, да получиш дата за изслушване, да не говорим за напълно цял процес. Но дори и Калифорния беше научил урока си преди няколко години. Те бяха арестували магьосник за много подобни престъпления. Те се опитаха да дадат на магьосника обичайното изчакване за процес, защото някой конгресмен или друг, оспорваха, че смъртното наказание не трябва да се разрешава дори и в случаите на магическо убийството.
Магьосникът беше призовал голям демон в килията си. Той избил всички охранители в отделението, както и някои от затворниците. Най-накрая беше проследен с помощта на сборище на белите уикани. Мъртвите общо са били четиресет и двама, четиредесет и трима, нещо такова. Той беше убит по време на опита на залавяне. Бе поел трийсет изстрела, което означава, че хората са похарчили всичките си пълнители в тялото му след като е паднал. Щом никой от полицията, не е бил хванат в кръстосан огън, те трябва да са стояли над него, с насочени надолу оръжия. Прекалили са, може да се обзалагате, но не ги обвинявам. Никога не намериха всички части на телата на охраната в затвора.
Ню Мексико беше щат със смъртното наказание. Обзалагам се, че ще бъдат в състояние да победят Калифорния с три месечния срок от арест до изпълнение на присъдата. Искам да кажа, все пак, в този щат могат в действителност да те осъдят на смърт за добро старомодно убийство. Добавете магия към него, и те ще разсейват пепелта ви на вятъра по-бързо, отколкото може да се каже Велзевул.
Методът и начина на изпълнение са еднакви за всички. Америка не допуска изгаряне на клада за никакво престъпление. Но след като са мъртви, те изгарят телата до пепел, ако са осъдени за престъпление включващи магия. След това те разпръскват пепелта, обикновено в течаща вода. Много традиционно. Има части в Европа, където все още е законно да се изгарят “вещици” на кладата. Има повече от една причина, заради която не пътувам много извън страната.
— Анита, все още ли си с нас? — Рамирес попита.
Мигнах.
— Извинявай, мислех за последната екзекуция в Калифорния. Не обвинявам Бако за това, че се притеснява.
Рамирес поклати глава.
— Аз също. Бъдете много внимателни. Това са лоши хора.
— Анита знае за лошите хора, — каза Бернардо.
Двамата мъже се спогледаха и отново имах усещането, че Рамирес не го харесва. Изглеждаше, че Бернардо го дразни. Дали се познават?
Реших да попитам.
— Познавате ли се?
И двамата клатеха глави.
— Защо? — Бернардо попита.
— Момчета, изглеждате сякаш имате някакви лични глупости между вас.
Тогава Бернардо се усмихна, а Рамирес изглеждаше неловко.
— Това не е лично с мен, — каза Бернардо.
Ригби се обърна, кашляйки. Ако не знаех по- добре, щях да кажа, че прикрива смях.
Рамирес не му обърна внимание, цялото внимание беше за Бернардо.
— Знам, че Анита знае как да се справи около лошите момчета, а ножа на гърба не се интересува колко си добър. В Лобос се гордеят, че използват ножове, вместо пистолети.
— Пистолетите са за женчовци. — казах аз.
— Нещо такова.
Имах черно сако над тъмносинята риза с къси ръкави. Ако закопчаех две копчета, сакото скриваше Файерстара отпред и все още ми оставаше достатъчно място да го стигна, и Браунинга също. Всъщност тънкият телефон в десния страничен джоб, беше по-забележим от оръжията.
— Просто обожавам да нося пистолет на бой с ножове.
Бернардо беше наметнал черен елек върху бялата си блуза с къс ръкав. Той се развяваше на гърба и покриваше 10 милиметровата Берета на бедрото му.
— Аз също, — каза той и се усмихна. Това беше жестока усмивка, и осъзнах, че това може да е първият път от седмици, където ще се изправи срещу нещо от плът и кръв и може да го убие.
— Ние влизаме за информация, не да правим OK Corral. Разбираш ли това? — казах аз.
— Ти си шефът. — каза той, но не ми хареса начина, по който очите му изглеждаха. Те бяха пълни с очакване, нетърпеливи.
