Той се отдръпна от Рамона, полагайки втора целувка на челото й, сякаш бе дете. Тя остана неподвижна, очите затворени, лицето отпуснато. Нелегално е да принуждаваш някого, да прави нещо срещу волята си, използвайки магия. Погледнах към празното лице на Рамона, чакайки, чакайки какво ще следва, всички решени, всички избори отмити. Ако бях себе си, а не който и да е по дяволите трябваше да бъда, щях да ги издам. Все още трябваше да ги предам на полицията. Но честно, освен ако не направят по-лошо, нямаше да ги издам, ако Господаря на града можеше да ни помогне с решаването на случаят. Ако убийствата спрат, няколко игри с ума могат да бъдат пренебрегнати.
Имаше време, когато нямаше да го толерирам, когато нямаше да погледна на другата страна поради никаква причина. Казват, че всеки има цена. Някога мислех, че съм изключение от правилото, но ако избора е между това да оставя тази приятна жена да направя няколко неща, които тя не иска или да видя друго местопрестъпление, други оцелели, можеха да имат жената. Не да я имат в истинският смисъл на думата, но Доколото знам умствените магии направени от човешки слуга не са перманентни. Разбира се, до тази вечер не знаех, че човешки слуга може да насили ума. Наистина не знаех в колко голяма опасност е тази жена и все още… все още щях да я рискувам, докато нищо лошо не се случи. Ако й кажеха да се съблече, всички залози падаха. Имам правила, граници. Просто не бяха същите като тези от преди четири години, или две, или една. Факта че ги оставях да я насилят умствено и не се оплаках ме притесняваше, но не достатъчно.
Русата се наведе към мъжа и ухапа дупето му, не силно, но достатъчно, че да го накара да подскочи. Гърба му бе към публиката, така че вероятно аз бях единствената която видя гнева, който се показа само за момент на прекрасното му лице.
Жреца остана от своята страна на сцената, сякаш не иска да се разсейва от шоуто, но знаех, че е обърнал вниманието си към мен. Цялата сила като напрежение срещу кожата ми.
Гласът му.
— най-неохотната булка да го остави самотен в часа на неговата нужда. — Почувствах силата му и сега силата бе придружена с думи. Когато каза „нужда”, аз изпитвах нужда. Тялото ми се стегна, но можех да го игнорирам. Знаех, че мога да стоя там и да бъда неподвижна, той можеше да най-доброто от себе си и аз можеш да се противопоставя. Но никой човек не би успял. Анита Блейк, вампирският екзекутор, можеше да остане твърда, но Анита Ли, купонджийка под прикритие, е… Ако просто останех там, играта започваше. най-малко щяха да разберат, че не съм обикновен турист. Моменти като този е една от причините да мразя работата под прикритие.
Игнорирах богатият глас на жреца и просто тръгнах към мъжа. Той имаше проблеми с това да задържи ръцете на блондинката извън предната част на стринговете си. Другата жена лежеше в гнездо от собствената си тъмна коса, прегръщайки крака му, едната й ръка си играеше със страничната каишка на стринговете. Само Рамона стоеше там, лицето празно, ръцете от двете й страни, чакаща за заповеди. Но жреца бе концентрирал цялата си енергия върху мен. Тя бе в безопасност, докато той не свърши с мен.
Тъмнокосата жена успя да свали каишката надолу по гладката кожа на бедрото му и русата използва шанса си да вкара ръката си под платът. Очите му се затвориха, отметна главата си назад, тялото му реагира автоматично, дори докато ръката му грабна дланта й и се опита да я извади от стринговете. Явно, тя се държеше, не наранявайки го точно, но не го пускаше.
Съмнявах се, че клуба би толерирал такова ниво на злоупотреба, ако изпълнителя беше жена, а избраните от публиката мъже. Някои форми на сексистките двойни стандартни не работят в полза на мъжете. За жена, всички щяха да се втурнат на сцената и да я спасят, но той бе мъж и трябваше да се оправя сам.
Докоснах рамото на Рамона и я преместих на една страна сякаш тя беше мебел. Тя се премести където я оставих, очите все още затворени. Това че бе толкова податлива ме накара да се почувствам още по-зле. Но по един проблем на момент. Сложих дланта си върху неговата и я преместих от китката на блондинката. Ръката му не се премести отначало, тогава ме погледна, погледна ме наистина. Очите му бяха големи, меко сиво с черен кръг около ирисите, сякаш някой бе използвал същата очна линия да очертае очите му, която е използвал за веждите и тъмните мигли. Страни очи. Но каквото и да видя в моите очи изглежда го увери, защото той пусна блондинката. Има нерви на ръката около три пръста надолу след сгъвката на лакътят. Ако го удариш правилно, е доста болезнено. Натиснах пръстите си в кожата й, сякаш щях да намеря нерва и да го издърпам на повърхността. Бях ядосана и исках да я нараня. Успях.
Тя изпищя леко, ръката й се отвори и можех да издърпам ръката й с пръсти прещипали нерва. Тя не се бори, просто скимтеше и ме гледаше с големи нефокусирани очи, но болката изгонваше алкохола. Ако продължих достатъчно дълго, щях да я направя трезвена за, ъ, петнадесет минути или малко повече, ако първо не припадне.
