Говорех тихо, но гласът ми се чуваше. Сцената имаше прекрасна акустика.
— Мой ред.
Високата жена изпълзя далеч от него, измъкваше се в стегнатата си пола докато не падна по лице. Трябва да си наистина пияна, за да паднеш от такава позиция. Тя се подпря на лакът и гласът й прозвуча плътен, но паникьосан.
— Той е твой.
Издърпах блондинката на няколко стъпки по далеч от мъжа и бавно пуснах ръката й. Казах й:
— Стой. — Тя прегърна ръката срещу тялото си, навеждайки се над нея. Погледът, който ми хвърли не беше приятелски, но тя не каза нищо. Мисля, че се страхуваше от мен. Това не бе една от страхотните ми вечери. Първо, оставих приятната дама да бъде насилена умствено, след което тероризирах пияни туристи. Бих казала, как нощта би могла да стане по-зле, но най-лошото чакаше. Погледнах назад към почти голия мъж и не знаех какво да правя с него.
Върнах се при него, защото не можех да измисля подходящ начин да сляза от сцената. По всяка вероятност развалих прикритието си като турист, но Едуард ме беше оставил да донеса пистолета и ножовете в клуба. Всъщност, всички бяхме подготвени за битка или за вампири или каквото и да е. охранителите, освен ако не бяха идиоти, трябваше да са видели някои от оръжията. За мен просто не трябваше да се предполага, че съм вампирски екзекутор, но никога не съм играла жертва добре. Въобще не трябваше да идвам на сцената, но сега е твърде късно.
С мъжа стояхме един срещу друг, гърбът му все още към публиката. Той се наведе, топлият му дъх срещу косата ми и прошепна:
— Моят герой, благодаря ти.
Кимнах, лекото движение, косата ми да погали лицето му. Устата ми беше суха и ми беше трудно да преглъщам. Сърцето ми внезапно биеше прекалено силно, прекалено бързо, сякаш съм тичала. Беше нелепа реакция към непознат мъж. Бях ужасяващо наясно от това колко е близо, колко малко носеше и как ръцете ми просто бяха отпуснати от двете ми страни, защото да се мръдна и щях да го докосна. Какво ми имаше— Не забелязвах толкова силно мъжете в Сейнт Луис. Да не би да имаше нещо във въздуха на Ню Мексико— Да не е просто липса на кислород, от по-голямото надморско равнище?
Тои потри лицето си срещу косата ми и прошепна:
— Аз съм Цезар. — Това малко движение сложи исзвивката на вратът му точно пред лицето ми. Имаше следа от женски парфюми смесени по лицето му, покриваха мириса на кожата му, но под всичко това имаше измамен мирис. Бе миризма на по-топла плът от човешката плът, толкова богата, че почти влажна миризма, като да можеше да се къпеш в аромата на вода, но водата щеше да бъде гореща, гореща като кръв, по-гореща. Аромата бе толкова силен, че се олюлях и за секунда можех да усетя докосване на козина срещу лицето си, като груба коприна. Сетивният спомен се разля през мен и разби целият ми внимателен контрол. Силата се разля нагоре и се изля гореща по кожата ми. Успях да прекъсна директната връзка с момчетата, така че да бъда сама в собствената си кожа, но белезите все още бяха там, идващи на повърхността в страни моменти, като този. Превръщачите винаги се разпознават един друг. Зверовете им винаги знаят, но въпреки, че аз самата нямах собствен звяр, имах част от този на Ричард. Това парче реагира на Цезар. Ако го очаквах, може би щях да успея да го предотвратя, но сега бе прекалено късно. Не беше опасно, просто разливане на топлина, пулсираща срещу кожата ми, танцуваща енергия която не принадлежеше на мен.
Цезар се отдръпна рязко от мен, сякаш съм го изгорила, тогава се усмихна. Беше знаеща усмивка, сякаш сме споделили тайна. Той не бе първият превръщач, който ме бърка за една от тях. Доколото знам аз бях едно от двете човешки същества в света, които имаха толкова близка връзка с превръщач. Връзката на другият мъж бе с тигролак, не върколак, но проблема беше същият. И двамата бяхме част от вампирски триумвират, и нито един от двама ни не изглеждаше щастлив с този факт.
Цезар постави ръцете си от двете страни на лицето ми, колебаейки се точно над кожата ми. Знаех че усеща натиска на енергията, като воал, който се отдръпва от докосването. Само че той не го направи. Той разля собствената си енергия в ръцете си, така че да ме държи в пулсираща обвивка от топлина. Накара ме да затворя очи, а той все още не ме бе докоснал, не и с ръце.
Отворих уста да му кажа да не ме докосва, но докато си поемах дъх да проговоря, ръцете му докоснаха лицето ми. Не бях готова. Той натисна силата си в моята. Удари се като електрическа искра, вдигайки всеки косъм по тялото му, стягайки места ниско в тялото ми. Силата се насочи към Цезар като цвете обръщащо се към слънцето. Не можех да го спра. най-доброто което можех да направя е да яздя силата, вместо да я оставя тя да ме язди.
