Отприщен гроб полностью

Страйк наблюдаваше как Никълъс се бори с горещата вода и цедката и се чудеше защо някои хора се съпротивляват да използват чай в торбички. След като чашата на полковника беше напълнена, Страйк попита:

– Спомняте ли си имената на хората, които са видели Али да се самобичува?

– Вече не. Цял куп нещастници. Докладът на патолога не беше категоричен. Смяташе, че е възможно Али сам да си го е причинил. Трудно е да бъдат заобиколени очевидци.

Страйк направи записка в бележника си, после каза:

– Чух, че Али е направил завещание.

– Веднага след раждането на Дайю – кимна полковник Грейвс. – Отишли бяха при нотариус в Норич, не в кантората, която семейството ни винаги използва.

Старецът погледна към вратата, през която бяха излезли жена му и дъщеря му, после каза със снижен глас:

– В него Али заявява, че когато умре, иска да бъде погребан в Чапман Фарм. Това ме накара да заподозра, че Мадзу вече е очаквала той да умре млад. Искала е контрол над него дори в смъртта му. Това едва не разби сърцето на жена ми. Забраниха ни да присъстваме на погребението. Не ни казаха дори кога се е случило. Останахме си без сбогуване, без нищо.

– На кого остави Али имуществото си?

– Всичко отиваше при Дайю – отвърна полковник Грейвс.

– Вероятно не е имало кой знае колко, след като вече е бил пропилял наследството си?

– Не е така – въздъхна полковник Грейвс. – Всъщност имаше ценни акции и дялове, оставени му от чичо ми, който никога не се ожени. Али беше кръстен на него, тъй че… – полковник Грейвс погледна към Никълъс – Да, той остави всичко на Али. Смятаме, че Али или е забравил за дяловете, или е бил твърде недобре, та да знае как да ги превърне в пари. А ние не бързахме да му ги припомняме. Не че сме искали да лишим Мадзу и бебето! Семейният доверителен фонд винаги бе насреща да посреща всякакви нужди на детето. Но да, Али имаше много инвестиции, които не беше докосвал, и стойността им постоянно нарастваше.

– Мога ли да знам на колко възлиза общата сума?

– Четвърт милион – отвърна полковник Грейвс. – Отидоха директно при Дайю, когато Али умря. Освен това тя бе наред да наследи и това имение – каза полковник Грейвс.

– Наистина ли?

– Да – отвърна полковникът и се засмя нерадостно. – Никой от нас не можеше да предвиди какво предстои. Адвокатите настояха да прегледат всичко след смъртта на Али и установиха поредността за наследяване. Сигурен съм как дядо ми е имал предвид къщата да отива при най-големия син от всяко поколение. Така е било обичайно навремето. Имението се прехвърли от дядо ми на баща ми, а от него на мен. Никой не бе проверявал документите от десетилетия, не е възниквала необходимост. Но когато Али умря и изровихме книжата, бях зашеметен да видя, че там пишеше „най-голямото дете“. То се знае, през поколенията най-голямото дете винаги е било момче. Може би на дядо ми въобще не му е минало през ума, че първо може да се роди момиче.

Вратата на дневната се отвори и госпожа Грейвс и Филипа се върнаха вътре. Филипа помогна на майка си да се настани, докато Страйк все още записваше данните за значителното наследство на Дайю.

– Научих, че сте се опитвали да спечелите попечителство над Дайю след смъртта на Али, така ли е? – попита той, когато отново вдигна поглед.

– Точно така – отвърна полковник Грейвс. – Мадзу не ни позволяваше да я виждаме. После се омъжи за Уейс. Не исках за нищо на света да оставя дъщерята на Али да израсне там, да бъде шибана с бич и тормозена, да търпи всичко, което се случва на това място. Така че предявихме съдебен иск. Отново върнахме О’Конър да работи по случая и той откри няколко души, които са присъствали на сеанси с медитация във фермата. Те казаха, че децата били лишени от грижи, недохранени, облечени зле и оставени без обучение.

– Тогава ли Мадзу започна да твърди, че Уейс е истинският баща на Дайю? – попита Страйк.

– А, значи го знаете вече – одобрително кимна полковникът. – Военната полиция няма грешка. Изобщо армията няма грешка! – подсмихна се той към зетя си, който вече видимо се отегчаваше. – Да, взеха да говорят, че тя изобщо не била дете на Али. Ако си я вземехме, те губеха контрол над въпросните дялове, нали разбирате? Затова си казахме: „Хубаво, нека докажем кой е бащата“ и настояхме за ДНК проби. Още се опитвахме да получим ДНК проба, когато дойде онова обаждане. Беше Мадзу. Каза: „Тя е мъртва“. – Полковник Грейвс направи жест, сякаш затваряше невидима телефонна слушалка. – Щрак… Помислихме, че го прави от злоба. Предположихме, че може би е завела Дайю някъде и я е скрила, че ни върти игрички. Но на следващия ден го видяхме във вестниците. Нямаше тяло. Просто била отнесена в морето.

– Бяхте ли на делото в съда? – попита Страйк.

– Да, разбира се – повиши глас полковникът. – Нямаше как да ни спрат да идем там.

– На всички заседания ли присъствахте?