Отприщен гроб полностью

– От край до край – кимна полковник Грейвс. – Те всичките бяха дошли да гледат, издокарани в робите си. Уейс и Мадзу пристигнаха с чисто нов мерцедес. Съдията… беше жена… се притесняваше за липсата на тяло. А и как не? Това е крайно необичайно. Нейната шия бе на дръвника, ако сбъркаше. Но от бреговата охрана потвърдиха, че в продължение на няколко дни е имало много силно течение. Доведоха експерт по издирване и спасяване, който каза, че потънало в студена вода тяло може да не изплува много дълго време или да се закачи на нещо на морското дъно. Съдията видимо изпита облекчение. Приключи нещата бързо и лесно. А и свидетели бяха видели онова момиче Чери да отвежда Дайю на брега. Слабоумното момче…

– Днес го наричат „лице със затруднения в ученето“, Арчи – обади се Никълъс, на когото явно му достави удоволствие да коригира тъста си след неговата шеговита забележка как армията превъзхожда флота. – Не може да употребяваш такива изрази.

– Да де, ама е все същото, нали – раздразнено отвърна полковник Грейвс.

– Късмет имаш, че вече нямаш допир с образователната система – каза Никълъс. – Големи ядове щеше да береш, задето назоваваш нещата с имената им.

– Пол Дрейпър ли се казваше свидетелят? – попита Страйк.

– Не си спомням името му. Ниско момче с празен поглед. Изглеждаше уплашен. Мислеше, че е загазил, задето е видял онова момиче Чери да откарва Дайю от фермата.

– Хората, видели вана да напуска фермата, наистина са загазили – осведоми го Страйк. – Били са наказани, задето не са ги спрели.

– Е, това е част от представлението на Уейс – намръщи се полковникът към Страйк. – Сигурно е поръчал на момичето да се погрижи да бъдат видени как отпътуват, та да могат да изтормозят свидетелите после. Да се престорят, че не стоят те зад всичко.

– Смятате, че семейство Уейс са поръчали на Чери да я удави?

– О, да – потвърди старият военен. – Да, точно така смятам. Мъртва тя струваше четвърт милион. А и не губеха надежда да се докопат до тази къща, докато не хвърлихме куп пари по адвокати да ги разкараме от главите си.

– Разкажете ми за Чери – поиска Страйк.

– Безмозъчно девойче – отсече мигом полковник Грейвс. – Куп празни приказки издрънка на свидетелската скамейка. Имаше гузна съвест. Беше ясно като бял ден. Не казвам, че е натиснала Дайю под водата. Просто я е завела там, където е знаела, че има силно течение, и е оставила природните сили да свършат своето. Надали е било трудно. Защо иначе ще идат да плуват толкова рано сутринта?

– Случайно да сте поръчали на О’Конър да разследва Чери Гитинс?

– О, да. Той я проследи до къщата на братовчедка в Дълуич. Чери Гитинс не е истинското ѝ име, приела го е, защото е била бегълка. Тя се казва Карин Мейкпийс.

– Това е извънредно полезна информация. – Страйк го записа в бележника си.

– Ще я намерите ли? – попита го полковникът.

– Стига да мога.

– Ами добре – кимна полковник Грейвс. – Подплашила се е, когато О’Конър отишъл при нея. Духнала още на следващия ден и той не успял да я открие повече. Но тя е тази, която знае какво се е случило. Тя е ключът.

– Е… – Страйк прегледа бележките си. – Мисля, че това е всичко, за което исках да ви питам. Много съм ви благодарен, че ми отделихте време. Бяхте изключително отзивчив.

– Ще ви изпратя – неочаквано се обади Филипа и се изправи.

– Довиждане – каза полковникът и протегна ръка към Страйк. – Нали ще ни държите в течение, ако откриете нещо?

– Непременно – увери го Страйк. – Много благодаря за чая и тортата, госпожо Грейвс.

– Силно се надявам да откриете нещо – каза майката на Али.

Старичкият лабрадор се събуди при звука на стъпки и се потътри след Страйк и Филипа, когато те излязоха от стаята. Жената запази мълчание, докато не слязоха по стъпалата до настлания с чакъл двор. Кучето притича покрай тях, стигна до участък от безукорната морава, където приклекна и се зае да произведе извънредно голямо лайно.

– Искам да ви кажа нещо – проговори най-после Филипа.

Страйк се обърна да я погледне. На пантофките си с равни подметки, към каквито бе имала слабост принцеса Даяна, Филипа беше с двайсетина сантиметра по-ниска от Страйк и ѝ се наложи да вдигне глава нагоре, за да го погледне със студените си сини очи.

– Нищо добро няма да излезе от ровенето ви около смъртта на Дайю – заяви Филипа Грейвс. – Нищо.

През детективската си кариера Страйк бе срещал и други хора, изразявали подобни опасения, но никога не съумя да извика у себе си съчувствие към тях. За Страйк истината бе свещена. Единственото друго, което струваше също толкова скъпо, бе справедливостта.

– Кое ви кара да го кажете? – попита той толкова любезно, колкото му беше възможно.

– Очевидно е дело на двамата Уейс – отвърна Филипа. – Ние го знаем. Винаги сме го знаели.

Той погледна надолу към нея също толкова озадачен, колкото, ако би видял пред себе си съвършено нов биологичен вид.

– И не искате да ги видите изправени пред съда?