Отприщен гроб полностью

– Забрани на Али да пуши трева повече – намеси се госпожа Грейвс. – Стегнахме Али за пред съда, заведохме го да се подстриже. Изглеждаше чудесно в костюма си. Съдията прояви голямо разбиране, прецени, че най-добрата присъда за Али е да върши безплатен труд в полза на обществото. Тогава си помислихме, че арестуването му си е една истинска благословия, нали така, Арчи? Не че сме искали горкият човек насреща му да пострада, разбира се.

– И той се върна да живее тук, така ли? – осведоми се Страйк.

– Да – потвърди полковник Грейвс.

– Подобри ли се душевното му състояние?

– Да, той беше много по-добре – отвърна госпожа Грейвс. – И ти също беше много доволна, че той е у дома, нали, Пипс?

– Хм – промърмори Филипа.

– Все едно се върнахме във времето, когато беше малко момче. Толкова беше сладък и забавен…

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Извинете ме – прошепна и извади от ръкава си кърпичка.

Полковник Грейвс бе възприел типичното вдървено изражение на англичанин от висшата класа, когато е изправен пред открито проявени чувства. Никълъс намери спасение, като се залови да бръсва от панталоните си трохи от кейка. Филипа просто се взираше в чайника с каменно лице.

– Какъв безплатен труд бе отреден на Али? – попита Страйк.

– Ами точно там тя заби нокти в него – каза с тежка въздишка Грейвс. – Имаше общински проект на петдесет минути разстояние от тук, в Ейлмъртън. Чистене на боклуци и прочее. Там бяха пратени и двама души от Чапман Фарм и тя беше едната от тях. Мадзу.

Името промени атмосферата в стаята. Макар през прозорците все така да влизаше слънце, наоколо сякаш притъмня.

– Отначало той не ни каза, че е срещнал момиче – продължи полковникът.

– Само че прекарваше повече време от необходимото в Ейлмъртън – каза госпожа Грейвс. – Връщаше се у дома много късно. Лъхаше отново на алкохол, а заради лекарствата не биваше да пие.

– Отново се разрази разправия – взе от нея думата полковникът – и той изтърси, че срещнал момиче, но знаел, че ние няма да я харесаме, та затова отивали в пъб, вместо да я води тук. Попитах го: „Как така реши, че няма да я харесаме? Откъде знаеш? Доведи я на чай да се запознаем!“. Опитвах се да го успокоя и зарадвам. И наистина се случи. Той я доведе тук… От приказките му бяхме останали с впечатление, преди да я доведе да се запознаем, че Мадзу е от семейство на фермери. А в това нямаше нищо лошо. Само че от мига, в който я зърнах, разбрах, че не е фермерска дъщеря.

– Не бяхме виждали никоя от предишните му приятелки – добави госпожа Грейвс. – Преживяхме известен шок.

– И защо? – пожела да узнае Страйк.

– Ами… – заговори госпожа Грейвс – тя беше много млада и…

– Мръсна – вметна Филипа.

– …неособено чиста – продължи госпожа Грейвс. – С дълга черна коса, кльощава, с непрани джинси и нещо като туника.

– Не говореше – добави полковник Грейвс.

– Не каза нито дума – потвърди госпожа Грейвс. – Просто седеше до Али там, където сега седят Ник и Пипс, и се бе вкопчила в ръката му. Опитахме се да сме мили, нали? – погледна умолително тя към съпруга си. – Но тя само ни фиксираше иззад косата си. И Али разбра, че не я харесваме.

– Никой не би могъл да я хареса, по дяволите – отсече Никълъс.

– Вие също ли я видяхте? – попита Страйк.

– Срещнах я по-късно – отвърна Никълъс. – Тръпки ме побиха от нея.

– Нейното не беше срамежливост – каза госпожа Грейвс. – Срамежливостта бих я разбрала, но не по тази причина тя не казваше нищо. Човек имаше усещането за истинска… лошотия. Али мина в отбранителна позиция… нали, Арчи? Един вид „Мислите, че я харесвам, защото не съм наред с главата“… Е, разбира се, ние не си помислихме това, но личеше, че тя насърчава… лабилната му страна.

– Нямаше и съмнение, че тя е по-силната личност – кимна полковник Грейвс.

– Не може да е била на повече от шестнайсет, а Али беше на двайсет и три, когато се запозна с нея – каза госпожа Грейвс. – Много е трудно да се обясни. Гледано отвън, изглеждаше… Искам да кажа, според нас тя беше прекалено млада за него, но Али… – Гласът ѝ секна.

– О, да му се не види, Гунга – обади се сърдито Никълъс.

Вонята от пръдналото куче тъкмо бе стигнала до ноздрите на Страйк.

– Ама с какво го храните? – обърна се Филипа към родителите си.

– Снощи хапна малко от заека ни – отвърна с извиняващ се тон госпожа Грейвс.

– Разглезваш го, мамо – тросна се Филипа. – Прекалено си мека с него.

Страйк остана с впечатление, че преувеличеният за случката гняв не е свързан с кучето.

– Кога Али се премести във фермата? – попита той.

– Много скоро след поканата на чай – отговори госпожа Грейвс.

– Той още ли беше на социални помощи по това време?

– Да – кимна полковникът. – Но имаше и семеен доверителен фонд. След като навърши осемнайсет, имаше право да заявява средства от него.

Страйк извади бележник и писалка. Филипа и Никълъс бдително наблюдаваха движенията му.

– Започна да прави заявки за теглене от мига, в който заживя с Мадзу, но настоятелите не бяха готови да му дадат пари, които просто да профука – обясни полковникът. – После един ден Али неочаквано цъфна тук и обяви, че Мадзу е бременна.