Отприщен гроб полностью

– Каза, че искал пари, за да купи разни неща за бебето и за Мадзу, та да не търпи лишения – додаде госпожа Грейвс.

– Дайю се е родила през май 1988 година, нали? – пожела да уточни Страйк.

– Точно така – потвърди госпожа Грейвс. Треморът в ръцете ѝ се засили и чаят ѝ бе подложен на риск да се разлее. – Роди се във фермата. Али ни се обади по телефона и ние веднага отидохме там с кола, та да видим бебето. Мадзу лежеше в мръсно легло и кърмеше Дайю, а Али беше много слаб и не преставаше да шава нервно.

– Също толкова зле беше, както преди да бъде арестуван – допълни полковник Грейвс. – Спрял беше лекарствата си. Каза ни, че нямал нужда от тях.

– Бяхме занесли подаръци за Дайю, а Мадзу дори не ни благодари – отбеляза съпругата му. – Но ние продължавахме да ги посещаваме. Тревожехме се за Али и за бебето, защото битовите условия бяха крайно нехигиенични. Но Дайю беше много сладка. Приличаше досущ на Али.

– Одрала му беше кожата – кимна полковникът.

– Само дето беше с тъмна коса, а Али беше рус – добави госпожа Грейвс.

– Имате ли снимка на Али? – попита Страйк.

– Ник, би ли…? – помоли госпожа Грейвс.

Никълъс се пресегна зад себе си и извади снимка в рамка зад тази на Филипа, яхнала големия сив кон.

– Това е Али на двайсет и втория си рожден ден – каза госпожа Грейвс, когато Никълъс подаде снимката през масата. – Когато още беше добре, преди…

Беше групова снимка, в центъра на която стоеше младеж с тясна глава, руса коса и определено напомнящо на заек лице, но леката му усмивка го правеше симпатичен. Силно напомняше полковника.

– Да, Дайю много е приличала на него – съгласи се Страйк.

– Вие пък откъде можете да знаете? – студено попита Филипа.

– Видях нейна снимка към репортаж в стар вестник – обясни Страйк.

– Аз лично винаги съм смятала, че приличаше на майка си – заяви Филипа.

Страйк огледа останалите от групата на снимката. Филипа присъстваше, тъмнокоса и набита, каквато бе на снимката по време на лов, а до нея бе Ник с по военному къса подстрижка и ръка в провесена през шията му превръзка.

– При учение ли пострадахте? – попита Страйк, като върна снимката на Никълъс.

– Какво? О, не, просто глупав инцидент.

Никълъс отново внимателно пъхна снимката зад тази на жена си на нейния великолепен жребец.

– Помните ли пристигането на Джонатан Уейс във фермата? – попита Страйк.

– О, да – изрече тихо госпожа Грейвс. – Бяхме напълно запленени от него. Решихме, че той е най-хубавото нещо на това място. Ти също го харесваше, нали, Пипс? – попита плахо. – В началото?

– Той просто бе по-учтив от Мадзу, това е всичко – отвърна смръщената Филипа.

– Интелигентен човек изглеждаше – каза полковник Грейвс. – После стана ясно, че всичко е само показно, но при първа среща беше очарователен. Говореше как ще подхванат фермерство по природосъобразен начин. Караше го да звучи като достойно начинание.

– Издирих го – обади се Никълъс. – Не лъжеше, наистина беше учил в Хароу. Бил е истинска звезда в клуба по драма.

– Увери ни, че наглежда Али, Мадзу и бебето – каза госпожа Грейвс. – Имал грижата да са добре. Тогава си мислехме, че е нещо хубаво.

– И после започна да се промъква религиозният елемент – заговори полковник Грейвс. – Лекции по източна философия и какво ли още не. Отначало го мислехме за безобидно. Далеч повече бяхме загрижени за душевното състояние на Али. Писмата до борда на доверителния фонд продължаваха да пристигат. Без съмнение бяха писани под чужда диктовка. Представяше се като съдружник във фермерски бизнес. Пълна измислица, но мъчна за опровергаване. По един или друг начин успяха да измъкнат сериозни суми от доверителния фонд.

– Всеки път, като идехме във фермата, заварвахме Али по-зле – сподели госпожа Грейвс. – И си личеше, че има нещо между Мадзу и Джонатан.

– Тя показваше по някоя усмивка единствено в присъствието на Уейс – добави полковникът.

– Започнала беше да се държи ужасно с Али – каза госпожа Грейвс. – Не сдържаше злобата си. „Я стига си дрънкал глупости“, „Престани да се правиш на глупак“. Али редеше мантри, постеше и правеше всичко, което Джонатан поискаше от него.

– Искахме Али да бъде прегледан от лекар, но той отвърна, че лекарствата били отрова, че щял да е добре, стига духът му да е чист – допълни полковник Грейвс. – После един ден Барбара го посети. Вие двамата бяхте с нея, нали?

– Да – намусено отвърна Филипа. – Тъкмо се бяхме върнали от медения си месец. Взехме с нас снимки от сватбата. Не знам защо. Али не проявяваше никакъв интерес. И се разрази скандал. Твърдяха, че са обидени, задето не сме поканили Дайю за шаферка – добави с кратък смях. – Ама че глупост. Изпратихме покана до Али и Мадзу, но знаехме, че няма да дойдат. По това време Джонатан вече не пускаше Али да излиза от фермата, освен за да събира пари на улицата. Това с шаферката беше просто предлог да бъде внушено на Али, че всички мразим него и детето му.

– Не че сме я искали за шаферка де – обади се Никълъс. – Тя беше…

Жена му го стрелна с поглед и той млъкна.