Отприщен гроб полностью

– През целия този ден Али говореше несвързано – с отчаяние продума госпожа Грейвс. – Казах на Мадзу, че е наложително да го види лекар.

– Уейс ни заяви, че Али просто трябвало да заличи егото си и други небивалици от този род – каза Никълъс. – Но аз не му останах длъжен. Заявих му, че ако желае да живее като прасе, това си е негова работа, не възразявам да мъти главите на доверчиви глупаци, които си плащат за удоволствието, но че на нашето семейство вече му е свършило търпението. А на Али казах: „Ако не виждаш каква щуротия е всичко това, значи си още по-голям глупак, отколкото те мислех. Трябва да си лекуваш главата. Влизай сега в проклетата кола…“.

– Само че той отказа да тръгне – допълни госпожа Грейвс, – а Мадзу ни заплаши, че ще издейства забранителна заповед срещу нас. Доволна беше, че стана разправия. Точно това беше искала.

– И тогава решихме, че трябва да се направи нещо – заговори полковник Грейвс. – Наех О’Конър, частния детектив, за когото ви споменах по телефона. Задачата му беше да проучи миналото на Мадзу и Уейс, да открие нещо, което да използваме срещу тях.

– И стигна ли той до резултат? – попита Страйк със застинала над листа писалка.

– Узна нещичко за момичето. Била родена в Чапман Фарм. Той предполагаше, че е едно от децата на братята Краудър… Знаете за тази история, нали? Майката била починала. Оставила момичето във фермата и отишла да проституира в Лондон. Умряла от свръхдоза. Заровили я в бедняшки гроб. Уейс определено бил шмекер, но не бил осъждан. Родителите му били в Южна Африка. Смъртта на първата му жена явно била нещастен случай. Така че си помислихме: отчаяните времена зоват за отчаяни мерки. Накарахме О’Конър да наблюдава фермата. Знаехме, че понякога Али отива в Норич да събира пари. Грабнахме го от улицата – аз, шуреят ми и Ник – продължи разказа си полковник Грейвс. – Тикнахме го на задната седалка на колата и го докарахме тук. Той беснееше като луд. Вкарахме го вътре, в тази стая, държахме го тук през целия ден и през половината нощ, като се опитвахме да го вразумим някак.

– Все ни повтаряше, че трябвало да се върне в храма – с безнадеждно отчаяние продума госпожа Грейвс.

– Обадихме се на местния общопрактикуващ лекар – продължи полковникът. – Дойде чак късно на следващия ден. Млад човек беше, още новак в професията. В мига, щом влезе, Али се стегна достатъчно да му каже, че сме го отвлекли и го държим тук насилствено, а той искал да се върне в Чапман Фарм. Умоляваше лекаря да позвъни в полицията. В мига, щом му видя гърба, Али започна да крещи и да мята наоколо мебели. Де да беше го видял проклетият доктор в това му състояние. Докато беснееше наоколо, ризата му се измъкна от панталона и видяхме белези от удари по гърба му.

– Попитах го: „Какво са ти сторили, Али?“ – проплака госпожа Грейвс. – Но той не ми отговори.

– Отново го качихме горе, в някогашната му стая – каза полковник Грейвс. – Заключихме вратата след нас. Боях се да не се прехвърли навън през прозореца, тъй че излязох на моравата да пазя. Страх ни беше, че ще скочи, та да се върне в Чапман Фарм. Прекарах там цялата нощ. Рано на другата сутрин дойдоха двама полицаи. Джипито ги беше известил, че държим човек против волята му. Обяснихме им какво се случва. Искахме да бъде прегледан в спешно отделение. Полицаите заявиха, че първо трябва да го видят, така че се качих горе да го доведа. Почуках. Нямаше отговор. Разтревожих се. С Ник разбихме вратата.

Полковник Грейвс преглътна, после изрече тихо:

– Беше мъртъв. Обесил се беше на колана си, закачен за кука на задната врата.

Настана кратко мълчание, нарушавано само от похъркването на лабрадора.

– Съжалявам – промълви Страйк. – Било е ужасно за всички вас.

Госпожа Грейвс, която вече бършеше очите си с дантелена кърпичка, прошепна:

– Извинете ме.

Изправи се и излезе от стаята. Филипа я последва, очевидно сърдита.

– Човек се обръща назад – продума тихо старият човек, когато вратата се затвори зад жена му и дъщеря му – и се пита: „Кое бих могъл да сторя по различен начин?“. Ако можех да го направя отново, пак бих го вкарал в колата, но бих го отвел направо в болница. Само че той се ужасяваше да бъде затворен някъде. Боях се, че никога няма да ни прости.

– И пак можеше да се стигне до същия край – посочи Страйк.

– Да – отвърна полковникът и погледна детектива право в очите. – Аз също съм си го мислил оттогава. Не беше с ума си. Твърде много закъсняхме да го приберем. Трябваше да действаме години по-рано.

– Имало е аутопсия, доколкото знам.

Полковник Грейвс кимна.

– Нямаше изненади относно причината за смъртта, но искахме професионално тълкуване за белезите по гърба му. Полицията отиде във фермата. Уейс и Мадзу твърдели, че сам си го е причинил, а и други членове на Църквата ги подкрепили.

– Заявили са, че се е самобичувал?

– Чувствал се грешник и трябвало да накаже плътта си… Би ли ми налял още една чаша чай, ако обичаш, Ник?