— Облегни се на мен, ангелче — прошепна той. — Имам нужда да те почувствам.
Въздъхнах от удоволствие, отпуснах се върху силното му мускулесто тяло, а той ме гушна. Напрегнатите ми мускули се отпуснаха и се предадоха, както винаги готови да омекнат при неговия допир. Обичах тези мигове, когато светът и емоционалните ни проблеми оставаха далеч. В такива моменти
— Така ли лекуваш новите синини? — попита той, прилепил буза до моята.
— Вината си е изцяло моя. Не успях да се съсредоточа на тренировката.
— За мен ли мислеше? — измърка той и допря устни до ухото ми.
— Де да беше така.
Замълча за миг, после тонът му изведнъж се промени.
— Кажи ми какво те тревожи.
Харесваше ми това, че винаги успява да разчете мислите ми и да променя подхода си към мен в движение. Опитвах се и аз да се нагаждам към него толкова лесно. В действителност готовността за приспособяване се оказваше изключително важна в отношенията между хора като нас, които се нуждаят от толкова много внимание.
Вплетох пръсти в неговите и му разказах за странната реакция на майка ми днес след обяда.
— Очаквах едва ли не да се обърна и да видя баща си. Беше много странно. Нали има охранителни камери, които снимат входа на сградата?
— Разбира се. Ще погледна.
— Става въпрос за период, не по-дълъг от десет минути. Просто искам да видя дали мога да разбера какво се е случило.
— Няма проблем.
Отпуснах глава назад и го целунах по брадичката.
— Благодаря.
Той допря устни до рамото ми.
— Няма нещо, което не бих направил за теб, ангелче.
— Включително да ми разкажеш за миналото си? — Усетих, че се напрегна, и мислено се наругах. — Не точно в момента — побързах да добавя, — но някога. Просто ми кажи, че ще стигнем и дотам.
— Ела да обядваме утре заедно. В моя кабинет.
— Тогава ли ще поговорим?
Гидиън въздъхна дълбоко.
— Ева.
Извърнах глава и го пуснах, разочарована, че отново се измъкваше. Протегнах се към ръба на ваната и понечих да изляза от нея, исках да се отдалеча от мъжа, който някак успяваше да ме накара да се чувствам така свързана с него, както с никое друго човешко същество, и едновременно с това беше безкрайно далече от мен. Побърквах се, когато бях с него, започвах да се съмнявам във всичко, дори в неща, в които само допреди малко бях напълно сигурна. Трябваше да опитам наново, начисто.
— Готова съм — измърморих аз и духнах най-близката свещ. Димът се изви и се понесе нагоре така неуловим, както мъжа, когото обичах. — Излизам.
— Не. — Гидиън сложи ръце върху гърдите ми и ме задържа. Водата около нас се разплиска, развълнувана също като мен.
— Пусни ме, Гидиън. — Хванах го за китките и дръпнах ръцете му.
Той зарови лице във врата ми, упорито отказвайки да ме пусне.
— Ще стигнем дотам. Ясно? Просто… Ще стигнем дотам.
Отпуснах се и изпитах мъничко от чувството за победа, което очаквах да изпитам, когато зададох въпроса и все още чаках неговия отговор.
— Може ли да забравим за това тази вечер? — попита той с дрезгав глас, като продължаваше да ме притиска до себе си. — Да забравим всичко. Искам просто да съм с теб. Да си поръчаме нещо за вечеря, да гледаме телевизия, да те прегръщам, докато спя. Можем ли да го направим?
Изведнъж осъзнала, че има някакъв сериозен проблем, аз се обърнах, за да го погледна.
— Какво има?
— Просто искам да прекараме малко време заедно.
Очите ми се напълниха със сълзи. Имаше толкова много неща, които криеше от мен. Връзката ни така бързо се превръщаше в минно поле от неизказани думи и несподелени тайни.
— Добре.
— Нуждая се от това, Ева. Само ти и аз и никакви драми. — Мокрите му пръсти се плъзнаха по бузата ми. — Подари ми една такава вечер. Моля те! А сега ме целуни.
Обърнах се към него, обвих крака около бедрата му и взех лицето му в ръце. Наклоних глава, за да намеря идеалния ъгъл и притиснах устни в неговите. Започнах да го целувам нежно и бавно, засмуквах и леко го ближех. Подръпнах долната му устна, а после го примамих да забрави проблемите със закачливи докосвания на езика му с моя език.
— Целуни ме, по дяволите — изръмжа той, беше обхванал гърба ми с ръце и неспокойно го мачкаше. — Целуни ме, сякаш ме обичаш.
— Обичам те — прошепнах аз, издишвайки думите в него. — Не мога да не те обичам.
— Ангелче.
Зарови пръсти във влажната ми коса, наведе ме, за да му е удобно, и ме целуна така, че забравих къде се намирам.
След вечеря Гидиън се настани в леглото, подпря гръб на стената, сложи лаптопа на поставката пред себе си и се зае да поработи. Аз се излегнах по корем с лице към телевизора, вирнах крака и започнах да ритам във въздуха.
— Всички реплики от филма ли знаеш? — попита той, отвличайки вниманието ми от „Ловци на духове“, за да го погледна.
Беше с черни боксерки. И нищо друго. Обожавах да го виждам така — отпуснат, спокоен, ужасно интимен. Питах се дали Корин някога го беше виждала такъв. Ако наистина беше, можех да си представя колко отчаяно й се иска да се случи отново. Самата аз отчаяно исках да се наслаждавам на тази привилегия завинаги.
— Най-вероятно — признах си аз.
