– Виктория – поправи ме Лейля. – Римското име на гръцката богиня на победата. Но сте прав – по-късно под влияние на християнството тази богиня ще се превърне в ангел.
Посочи надписа CONOB отдолу на монетата:
– Да сте забелязали дали върху намерената от вас монета има този надпис?
Веднага си спомних – имаше го!
– Какво означава това?
– Че е лята в Константинопол. CON е „Константинопол“, OB е от думата „Obrizum“, означаваща чисто злато – отговори тя и придърпа книгата към себе си. – Да, значи, убийците са искали да насочат вниманието върху Юстиниан – замислено промърмори тя.
Ето в това вече не бях напълно убеден!
– Към Юстиниан или към „Света София“?
Подпря с длан лицето си и замислено ме загледа.
– Вярно, и по-рано обсъждахме този въпрос, нали така? – отговори тя и повтори казаното вчера в Цистерните: – Важното е да решим дали убийствата са свързани с този град, или с неговите владетели?
– Според мен са свързани с града – казах аз с желанието да я попритисна малко. – Убийците искат да привлекат вниманието ни не към владетелите, а към значимите градски паметници.
Макар и косвено, думите ми съдържаха обвинение към Дружеството за защита на Истанбул и тя моментално разбра, че членовете му са най-малкото сред заподозрените.
– И едното, и другото ще ни отведат към едно и също – най-вече силните владетели са допринасяли за развитието и за красотата на града.
– Но нали вие бяхте казали, че Теодосий ІІ не е бил силен император?
– Да, но приближените му са били силни личности. Много силни! Докато той е бил още невръстно дете, от негово име страната е управлявал императорският регент Антемий, който е бил велик държавник! А и сестра му Пулхерия, много умна и амбициозна жена, никога не го е оставяла сам.
Не, разказите й не бяха достатъчни.
– Добре, да кажем, че е така... И все пак трябва да има някакъв смисъл в това, че жертвите винаги са оставяни пред някой прочут исторически паметник. Да вземем Юстиниан например... След въстанието Ника буквално е изградил този град от нищото...
Погледна ме учудено, но и с одобрение:
– Въстанието Ника, значи... Виждам, че доста добре сте проучили историята на Източен Рим, Невзат бей! Добре, много добре!
– Ааа, не чак толкова! Това са случайни знания... Но няма значение, питам се защо все пак „Ая София“? Убийците спокойно можеха да изберат и базиликата при Цистерните. Защото и тя е от времето на Юстиниан. Или защо са избрали Константиновата колона? За да откроят Константин, спокойно биха могли да изберат и Хиподрума. Доколкото знам, Константин го е завършил.
– Или Влахернския дворец – тихо и замислено каза тя. – И там е важно историческо място.
– Точно това казвам и аз! Защо не оставиха втория труп там, при Големия дворец?
Мълчание изпълни стаята.
– Ако питате мен – продължих да обяснявам теорията си, – са искали да подчертаят, че този град е бил столица на Римската империя. Защото Константиновата колона е била издигната точно за това. Не е ли така?
Леко поклати глава.
– Може и да сте прав. Ако не смятаме храма на Посейдон, и това е важен византийски паметник. Константиновата колона, крепостните стени и „Ая София“ наистина са паметници, символи на този град.
Бях започнал да си мисля, че съм я убедил, когато леко отметна с ръка падналите над челото си коси и отново премина в отбрана:
– Но тези паметници същевременно са изградени и за да покажат силата на владетелите. Да вземем „Света София“ – Юстиниан казва, че е издигнал този храм за християнския свят. Като знак на вярата си в Бога. За да може народът да се срещне със своя Бог в тази най-голяма църква на света. Но в действителност дали е така? Не мисля. Всъщност храмовете са предизвиквали повече почит и уважение към построилите ги владетели, отколкото към самия Бог. Императорът е бил считан за Божията сянка на земята. Така че храмовете, издигани уж в името на Всевишния, всъщност са напомняли, че владетелят е земният помощник на Бога. Храмовете не само обезсмъртяват името на създателя си, но и засилват уважението на народа към него. Как иначе Юстиниан би могъл да доведе двама гении като Исидор от Милет и Антемий от древния Трал цели пет години да ръководят десетте хиляди души, заети в изграждането на „Света София“? – Очите й пламнаха, сякаш си беше спомнила някакъв много важен детайл. – Но Юстиниан е имал и друга специална причина да издигне този храм – за да обезсмърти любимата си, съпругата си Теодора. Ако сте обиколили храма, сигурно сте забелязали – на онези великолепни колони са изписани с главни букви монограмите и на двамата. Също като логата на големите фирми днес. Тоест „Света София“ е колкото храм, толкова и величествен паметник, изграден от безумно влюбения император за любимата му жена...
Али доста рязко реагира на тези думи, които биха развълнували някой романтик:
– Безсрамен негодник! Да затрие трийсет хиляди души барабар с жените и децата, без да му мигне окото, а после да гради храм с окървавените си ръце, за да покаже любовта си към императрицата...
