Прав беше, тези три професии се занимаваха с утайката на обществото... с хората, изпаднали на самото му дъно... Не говоря само за останалите без пукната пара, принудени или да умрат, или да убият някого за пет гроша... Проблемите ни идваха и от богатите като Крез, но които въпреки богатството си бяха изгубили съвест, милост, чест... Най-големите насилия бяха причинени точно от такива люде... Най-лошото в цялата тая работа бе, че като се забърквахме с такива смахнати богаташи, най-често и ние самите се корумпирахме... Защото за да спасят синовете си, извършили престъпление, те подкупваха нашите служители... а онези, които им се противопоставяха, заплашваха чрез високопоставените си роднини във властта. Ако се разбеснееш, ти изпращат наемници да те застрелят... Затова беше трудно да се намери честен полицай. И случех ли на такъв почтен и съвестен полицай, не исках да го изгубя. Така както не исках да изгубя Зейнеб и Али.
Настанихме се на една тиха маса във вътрешността на ресторанта. След като си поръчахме чай и кифли, започнахме да правим равносметка на деня. Освен мен, и двамата млади бяха свършили доста работа за толкова краткото време. Особено Зейнеб беше стигнала до важни данни за първата жертва.
– Има сериозни подозрения, че Недждет Денизел е правел контрабанда със старинни монети, инспекторе! – започна да разказва тя след първата глътка чай. – Даже е получил порицание от университета, в който е работел.
– Не мога да разбера, след като е правел контрабанда, защо още са го държали в тоя университет?
– Не е сигурно, че е правел контрабанда. Най-малкото, защото не е бил осъждан за такова нещо. Всъщност е бил колекционер нумизмат. В Археологическия музей има данни за притежаваните от него монети. Всичко е записано. Щом е придобивал нова монета, бил е длъжен да го оповести на служителите в музея. И Недждет разправял, че е спазвал това правило. Но когато един заловен златотърсач заявил, че му е продал новонамерени монети, нещата станали по-различни. Било заведено дело срещу Недждет, но нещо се случило и иманярят променил показанията си по време на съдебното заседание. И Недждет не бил осъден поради липса на достатъчно доказателства. Все пак ситуацията била доста съмнителна, университетът започнал разследване срещу него и било взето решение да бъде отстранен за три месеца.
– Значи, Намък е казал истината – казах аз, гледайки към Али, който дояждаше кифлата си. – Май не е бил много почтен този археолог.
Али набързо преглътна хапката си, почти без да я сдъвче, бързайки да се изкаже и той:
– Добре бе, шефе, но и тоя Намък не е чист като сълза. Ранил е двама полицаи, единият без малко да умре.
Ето това беше интересно!
– Как е станало това?
– Нахлули в дома му – отговори Али, след като първо отпи от чая си.
– Кога е станало това?
– При военното положение от 12 септември52.
– За отпреди двайсет години ли ми говориш, Али?
– Да, това е станало през 1981 година. Този Намък е бил терорист. В младежките си години де. По времето на преврата полицията нахлула в дома му. Той отговорил с оръжие. Ранил двама полицаи и бил ранен при бягството си. Сериозно. Два месеца лежал в болница, получил доживотна присъда.
– Доживотна, значи?
– Но лежал само 10 години... Бил амнистиран, върнал се в университета и завършил медицина.
– След това забърквал ли се е в подобни неща?
– Разбира се! Участвал е! – отвърна той.
– Да, ама не е същото! – засече го Зейнеб и погледна към мен. – След като е излязъл в затвора, не е участвал в нито един случай с престрелка.
– Но в незаконни демонстрации е участвал...
– Бъди малко справедлив, Али – направо му се скара Зейнеб. – Това, което наричаш „незаконна демонстрация“, е организирано шествие за предотвратяване на замърсяването на морето чрез затварянето на Босфора за морски съдове, самозавързване с вериги за вратата на „Ая София“, с цел да се спре строежът на сгради в районите на историческите места, протести срещу изграждането на моста за метрото на Златния рог... Всички го правят.
И да не разбирах напълно защо Зейнеб толкова разпалено говори за тези неща, бях съгласен с нея. И все пак беше съмнително онова участие на Намък във въоръжена групировка.
– А продължава ли връзките си със старата организация? Или да е свързан с някоя подобна?
– Старата му организация е разпусната, шефе. Не дава вид да има връзка с друга терористична група.
– Или все още не е установена такава – наблегна Али, преди да отхапе от втората кифла. – Всичко може да се очаква от някой, застрелял двама полицаи...
