– Добре, добре, ще разкажа! – изпъшка най-сетне с неохота той. Изпъна се като струна, също като войник на доклад пред командира си: – Видяхме го, господин началник – взе да преглъща Джелло. – Върна се с количката си. Мина пред нас и ни подмина.
– Можахте ли да видите лицето му?
Вместо да отговорят, и двамата поклатиха глави отрицателно.
– Ами чувалът? Той беше ли пак върху количката?
Отговор не последва. Двамата другари, които допреди малко се надпреварваха кой да вземе думата, сега гледаха гузно, като котка, излочила млякото. Май бях сбъркал, като станах по-рязък с тях.
– Няма какво да се боите – опитах се да ги поуспокоя аз. – Никой не ви обвинява в нищо. Нищо лошо няма да ви се случи. Кажете истината, само това!
Джелло се оказа по-смел. Подсмърчайки, заразказва:
– Чувалът му беше празен, инспекторе! Пак беше върху количката му, но товарът беше доставен на адреса!
– Какъв адрес бе! – засече го Али. – Разказвай само каквото е, без да коментираш много-много...
– Точно така, началник! Значи, беше опразнил чувала, нямаше вече нищо в него.
– Сигурен ли си?
– Сигурен съм...
– Гледай да не лъжеш! – предупреди го Али.
Нещастният човечец стеснително отстъпи назад.
– Кълна се, истината ви казвам! Да му... майката!
Погледна към Зейнеб, замълча малко и после каза:
– Извинявай, госпожице, че псувам, ама какво да правя, като инспекторът не ми вярва?
Всъщност и самият той май не си вярваше. Също като другаря си имаше нужда от очевидец да потвърди казаното, затова се обърна към Шеффан:
– Нали така бе? Защо не кажеш бе? Кажи сега, не беше ли празен оня чувал?
– Празен беше, честна дума, инспекторе! – проговори най-сетне Шеффан. – Да ми изтекат и двете очи, ако не беше така! Празен си беше, нямаше нито боклук, нито човек в него.
Въпрос на вино, господин началник
С часове търсихме убиеца с количката из глухите и тъмни улици около „Чемберлиташ“. Но не само не открихме някакъв подозрителен тип, който да отговаря поне отмалко на показанията на двамата бездомници, но и нито един боклукчия. Сигурно тръгваха за работата си надвечер – боклукът на Истанбул беше не по-малко ценен от земята и паметниците му, затова и събирачите му отрано се втурваха да извадят от него де що можеше да свърши някаква работа, преди да е настъпила нощта. Ако е така, вероятността Шеффан и Джелло да са казали истината, ставаше по-голяма. Разбира се, стига да не се бяха поддали на фантазията си, че са видели последния византийски император Константин Не-знам-си-кой. Освен това двамата доста различно бяха описали мъжа. Ако казваха истината, единственото сигурно сведение, което имахме, бе, че жертвата е била пренесена с боклукчийска количка до „Чемберлиташ“. Пак по-добре от нищо.
Щом свършихме работата си на местопрестъплението, изпратихме двамата бездомници в участъка, трупа – в моргата, ние се запътихме към онзи ресторант на „Султанахмед“, който работеше денонощно. Хем бяхме поогладнели, хем Али и Зейнеб щяха да си поговорят за разследването, с което се занимаваха през цялата нощ.
В ресторанта имаше само двама русоляви туристи със сплетени на плитчици коси, които спяха по масите, понеже нямаха пари за хотел, и трима таксиджии, които сърбаха с апетит чорбата си. Като ни видяха да влизаме с радиостанциите в ръка, туристите се постреснаха малко и се поизправиха, но като се увериха, че не се интересуваме от тях, продължиха да си дремят. Шофьорите пък, свикнали често да имат вземане-даване с полицията, изобщо не ни обърнаха внимание. Веднъж един много врял и кипял таксиметров шофьор ми беше казал: „Не се докачай, началник, но има три професии, които много си приличат – шофьорската, полицейската и проститутската... За тях няма ден, няма нощ, и само неприятности им се сипят на главата; срещаш се само с психопати, пияници, наркомани, любовници, откачалки, маниаци, отчаяни, крадци и мошеници, невинни и убийци – всякакъв вид люде ти се изпречват на пътя, докато работиш. Върху нас се излива цялата хорска мръсотия и вонята от потта им... а отгоре на това нищо не получаваме, работим за жълти стотинки... В крайна сметка, трудно е да се упражняват тези три професии. Аллах да ни е на помощ на всички нас!“.
