Зрителите бяха неспокойни. Последното назначение аплодираха някак плахо, нямаше го обичайното кресчендо на всеобщия ентусиазъм. Из залата се чуваше тревожно шушукане.
Джонас също ръкопляскаше, удряйки машинално дланите си, но движенията му бяха съвсем несъзнателни. Умът му се беше изключил и всички предишни емоции — очакването, възбудата, гордостта, щастливото чувство за близост с приятелите му — се бяха стопили. Изпитваше само унижение и страх.
Ръководителката на общността изчака да стихнат аплодисментите, после отново заговори със звучния си приятен глас:
— Зная, че всички сте разтревожени и смятате, че съм допуснала грешка.
Тя се усмихна. В залата се възцари тишина. Когато чуха спокойните й думи, всички си отдъхнаха и сякаш задишаха по-леко.
Джонас вдигна глава.
— Причиних ви безпокойство — продължи тя и извиси глас — и моля общността за извинение.
— Приемаме извинението ти — промълвиха всички в един глас.
— Джонас — каза тя и го погледна, — на теб дължа специално извинение. Накарах те да се терзаеш.
— Приемам извинението ви — отвърна Джонас с неравен глас.
— Моля те, ела сега при мен.
Сутринта, докато се обличаше в дома си, той бе упражнявал бодрата уверена походка, с която смяташе да излезе на сцената. Но сега бе забравил за това. Струваше му огромно усилие да се надигне, да изкачи стъпалата с натежалите си крака, да прекоси сцената и да застане до Първия старейшина.
Тя го прегърна утешително през напрегнатите рамене и се обърна към публиката:
— Джонас не беше назначен. — Сърцето му пропадна. Тя направи пауза, после каза: — Джонас бе избран.
Той премигна. Какво означаваше това? Долови всеобщото неразбиране и неспокойното раздвижване в залата. Те също бяха озадачени.
С твърд властен тон тя обяви:
— Джонас бе избран за
Той чу едновременното ахване, острото поемане на дъх, почувства удивлението на всеки от гражданите. Видя разширените им очи, прочете страхопочитанието по лицата им.
И продължаваше да не разбира.
— Този избор се провежда много, много рядко — каза ръководителката. — Нашата общност има само един Пазител. И именно той обучава заместника си. Нашият Пазител ни служи много дълго.
Джонас проследи погледа й. Тя погледна към старейшините и очите й се спряха на един от тях, който седеше в средата, но като че ли бе някак странно откъснат от останалите. Джонас никога преди не го беше виждал — мъж с дълга брада и светли очи. Той се взираше съсредоточено в Джонас.
— Ние се провалихме при последния си избор преди десет години — продължи ръководителката сериозно. — Тогава Джонас беше още съвсем малък. Няма да се спирам на този случай, защото на всички ни е тежко да си спомняме за него.
Джонас не знаеше за какво става въпрос, но можеше да усети всеобщия смут. Всички се размърдаха неспокойно на местата си.
— Този път не избързахме — продължи тя. — Нямахме право на нова грешка. Понякога — продължи тя вече по-спокойно и напрежението в залата стихна — до последния момент не сме сигурни в правилността на назначенията, дори и след най-прецизни наблюдения. Понякога се тревожим, че въпреки обучението не всички ще развият нужните качества.
Сам? Отделен от всички? Джонас слушаше с все по-нарастващо безпокойство.
— По тази причина изборът трябва да бъде безпогрешен и да бъде подкрепен единодушно от всички старейшини. Те не трябва да имат никакви колебания, дори и най-малките. Ако по време на избора някой от старейшините изкаже и сянка на съмнение, това е достатъчно кандидатът да бъде отхвърлен. Джонас беше определен като възможен Пазител преди много години. Ние го наблюдавахме много внимателно. И нямаше никакви колебания. Той показа, че притежава всички качества, необходими за Пазителя.
Все още с ръка на рамото му ръководителката на общността започна да изброява:
