През май възлагането на тази задача на него изглеждаше нещо като голяма стъпка напред. Избран измежду дузина сержанти, Болд почувства това в известна степен като придвижване нагоре. Преди този случай беше изпитал щастието да постигне завиден рекорд между всички детективи, занимаващи се с разследване на убийства — имаше най-висок процент решени съдебни процеси за убийства в цялата полиция. Два пъти беше участвал в силите за специални задачи: първият път — в разследване по линията на специалните нападения, когато се разследваше случай на серийни изнасилвания, който беше решен от него и от Док Диксън само за двайсет и четири часа; вторият път, в началото на кариерата си, като участник в разкриването на незаконна търговия с опиати. Имаше голямо значение — дори за него — само да участва в едно такова разследване, каквото беше издирването на така наречения Кръстат убиец.
По онова време той се надяваше на едно бързо и възможно повишение в чин лейтенант. Едно повишение би му осигурило по-добър кабинет и по-висока заплата, с което би изчезнала разликата между неговото ниво и това на неговата съпруга.
Той се беше надявал, че с възлагането на тази задача ще се решат много негови проблеми. Повишението би му позволило да отделя повече време на Елизабет, да се занимава най-вече с контрол, и да се опита да възстанови приятелствата, които бяха нарушени. Неговият брак не издържа изискванията на две различни професии. Към края на юни беше взел решение да постигне рекорд по отношение на часовете, прекарани с Елизабет. За три седмици обаче не можа да постигне повече от един-единствен час на ден, прекаран заедно с нея след ставането сутрин.
Тя пътуваше все повече и повече, задържаше се до късно в офиса, ставаше и излизаше рано от къщи. Той работеше по седемдесет часа на седмица. Най-после престана да поддържа връзката с нея. В последно време тя беше започнала да доказва, че при нейната заплата те биха могли да си позволят една по-добра къща. Болд се чудеше за какво им е къща въобще — те не се прибираха вкъщи. Той не харесваше тази идея, частично затова, че такова решение би означавало да се предаде окончателно по отношение на контрола на семейните финанси — той не би могъл да внася в бюджета своята половинка от плащанията по ипотеката със сержантската си заплата и тя, по дяволите, знаеше това много добре. Той би задлъжнял към нея, а това би засегнало неговото достойнство. Не се съмняваше, че преместването им в нова къща ще бъде техният край.
Той държеше всички настрана, далеч от обекта, дори собствените си хора; позволи само на Док Диксън да го придружи.
— „Нов туист“ — каза патологът, като се появи между гъстите дървета. — Няма нито един външен човек все още. — Той беше облечен в сиво-кафяво каки — военна униформа от сиво-кафяв плат — и тънка бяла риза; показваше се и долна риза.
Болд не знаеше друг човек, който все още да носи долна риза. Гледката на мъртвото тяло изглежда не засягаше Диксън ни най-малко. Болд се питаше как може човек да свикне с такива неща.
— Искам да бъдем много внимателни. Отцепихме доста голям район като сцена на престъплението. Това е нещо ново за нас, нещо в наша полза.
— Съгласен съм! — Патологът постави до трупа две куфарчета, отвори едното и подготви камерата.
— Тя е паднала — забеляза Болд.
— Н-н-да — отговори Диксън.
Болд посочи дълбока следа в калта близо до тялото.
— Паднала е, при това с лицето напред. Той я е обърнал. Сигурно е било трудно да бяга, за да се приземи така. — Болд погледна назад, в посоката, откъдето е дошла.
Докато правеше снимки, Диксън извади чифт латексови ръкавици и докосна леко краката на убитата.
— Достатъчни ли са моите снимки, или искате вашите хора да я огледат, преди аз да я изследвам?
— Заснехте ли я от всички страни, които са ни необходими? За сега не искам никой да се приближава.
— Ще направя още няколко и ще ги дублирам за по-голяма сигурност.
— Ще се върна след малко. Не започвайте, преди да се върна, моля ви.
— Добре.
Болд тръгна по следата на нейното придвижване много внимателно, като вървеше успоредно, избягвайки евентуално нарушаване на предполагаемата линия на нейното бягство. Най-близката сграда — една заключена къща — отстоеше на около сто ярда навътре сред дърветата. Той вече беше натоварил един от своите хора да отиде в съда и да вземе разрешение за влизане в къщата. Болд стигна до локвата, през която беше минала тя. Една следа от обувка вече беше пълна с кална вода. Той огледа стъпката, погледна нагоре и видя ясна следа от счупени клонки през гъсталака. Той възприе, че това беше стъпка на убиеца, който е преследвал жертвата си откъм къщата.
Постави се на нейно място и успя да почувства нейния страх. Нещо не е потръгнало добре за убиеца. Тя се е освободила и е побягнала вън от къщата. По някаква причина — внезапна и безсмислена проява на свян, или ненадейно появяване на непознат човек — тя е побягнала към гората, вместо към улицата. И тук той я е настигнал, тук е намерила смъртта си.
