Болд внимаваше да не остави следи от своите обувки някъде близо до локвата. Стъпваше много леко и предпазливо, и забрави за дирята, която остави през гъсталака. Така стигна до глутницата от репортери, полицаи и нетърпеливи зяпачи. Пресата насочи камерите си към него, защракаха фотоапаратите. Той не харесваше сега своя статус на известно държавно лице, въпреки факта, че по време на ранната си музикална кариера беше мечтал да стане знаменитост. Забеляза Ла Моя и го извика.
— Искам нашите момчета да пресушат един гьол близо до тази къща. Намира се на около десетина ярда навътре в гората. Искам гипсова отливка на формата на обувката и всичко останало, което може да се вземе след дренирането на локвата. Искам и снимки, където сметнете, че са необходими. Не искам да се минава по следата, по която тя е тичала от къщата нататък. Аз минах успоредно. Използвайте моята следа, ето тук, виждате ли? Нататък. Вие и още един. Никакви групи, никакви дангалаци и отклонения, ясно ли е?
Ла Моя беше все още сънен, когато му позвъниха. Той поклати утвърдително глава и довърши чашката кафе.
— Същият ли е? — попита.
— Да. Но да не говорим сега.
Като се върна, Болд видя, че Диксън вече изследва трупа, а цялата екипировка е оставена настрана. За Болд случаят изглеждаше като повторение на предишните: очите гротескно залепени отворени, раните във форма на кръст на гърдите. Той почувства свиване в стомаха. Като дочу шума на помпата, върна се при локвата, за да види как ще изпълнят указанията му.
Техникът от Следственото управление повдигна очи към Болд.
— Това са служебни обувки, сержант. Тип „Рокпорт“. Подметка „Вибрам“ — каза той.
— Ясна ли е стъпката? — попита Болд.
— Красота! Има други две също. На бос крак. Вероятно са нейни. Ще отлеем и тях. Ще ни дадат по-добре картина за теглото. Правилно, нали? — каза техникът.
Ла Моя видя изражението на Болд и отговори с „да“ вместо него.
Болд се върна при Диксън.
— Е? — каза.
— Нищо ново. Изглежда е умряла от задушаване — отговори Диксън, като сочеше нейното гърло. — Няма натъртвания, които да индикират насилие. Ще направя обичайните тестове. Не можах да намеря оскубана коса този път, но все пак връзванията изглеждат идентични с другите… — Той замлъкна. Опипа една от по-дълбоките рани и Болд почувства, че стомахът му се обръща.
— Какво ви безпокои, Дикси?
— Погледнете тук — каза Диксън, като повдигна отпуснатата китка на ръката и освободи завързаното найлоново въженце. — Няма натъртвания, няма каквото и да е. Това не е типично, Лу! Ако е била завързвана, докато е била все още жива, тук трябваше да се виждат натъртвания — посочи той. — А вижте този възел. Той въобще не е затегнат, както онези, които видяхме на предишните жертви. Вие сте детективът, но ако питате мен, тия възли са направени, след като е била убита.
Болд се придвижи внимателно към следата в калта.
— Няма и кръв — отбеляза той.
— Не — каза Диксън. — Намушкана е тук. Не е изтекла много кръв от нито една от раните. Тя е избягала без рани. Така трябва да е било. Той я е настигнал и тук я е довършил.
— И така най-после той направи грешка! — заяви Болд.
— Изглежда е така. Това не е съгласно ритуала, който познаваме от по-рано. Почти като да е извършено от друг човек. Той е искал да свърши всичко вътре в къщата. Тя е избягала. Дали е била вече съблечена? Намерил я е съблечена или той самият я е съблякъл тук, навън? Имате много въпроси, на които трябва да отговорите, Лу. Аз мога да ви кажа още сега, че тялото няма да даде отговор на много от тях.
— Зная това.
— Бих искал да не е така.
— Би ли могло да е работа на дубльор?
Дон Диксън погледна отново тялото, после поклати глава.
— Не виждам как. Не, съмнявам се. Моята версия е, че това е същият човек. Вие знаете толкова добре, колкото и аз, че никога не може да се изключи напълно наличието на дубльор. — Той направи малка пауза. — Ще кажа нещо повече. Ако това е работа на дубльор, той трябва да е много близо до разследването. Наистина близо. Един от нашите колеги полицаи, мисля аз. Да не забравяме, че това е третата жертва, която изненадва вас и мен с разликата в ритуала. Нито едно от тези убийства не се повтаря напълно. Детайлите тук съвпадат много точно, Лу. Трябва да е същият извършител.
Болд кимна.
— Едно нещо, което би могло да ви заинтересува…
— Кое е то?
Диксън продължи:
— Открих едно малко ожулване на горната й устна. Най-напред помислих, че това е станало при падането. Но почвата е доста мека, нали? Приближете се, моля! — Той накара Болд да приклекне и да погледне по-отблизо заедно с него. — Забелязва се, че липсват косми и наличие на лека следа от лепило тук и тук.
— Лента?
— А-а! Това би могло да ни обясни защо тя не е викала и не е алармирала съседите. Не е ли могло да бъде така?
— Не сме имали такова нещо преди, нали?
— Не, доколкото зная, но честно казано, не сме и търсили такова нещо. Едно забърсване на устата със спирт и ние никога не бихме го открили. Ще проверя при моите асистенти. Ние използваме спирт за почистване на труповете преди аутопсия.
