— Тя е още зелена — каза Диксън. — Зададе ми куп глупави въпроси.
— Аз ще говоря с нея. И ще й обърна специално внимание, Дикси. Обещавам.
— Помолихте ме да ви уведомявам, ако някой от моите гости наподобява вашия случая. Тази жена е подобна. — Той посочи набъбналия труп.
— Видях — каза Болд.
Боби се приближи до тях, дръпна Болд за ръката и го отведе настрана.
— Забелязвате ли, че нейният водолазен костюм е взет под наем — каза тя с полушепот.
Болд вдигна глава.
— Какво ви кара да мислите така?
— Не съм сигурна, но тези лъскави копчета на яката… За какво могат да бъдат?
Болд не възприе това и каза:
— Може би за много неща. — Той трябваше да претегля всеки неин коментар с известни резерви. Тя беше млад детектив, вероятно първа година в униформа, и би се опитала да му направи впечатление. Жените рядко имат шанс в разследването на убийства. Може би тя искаше да постигне повече в това следствие. — Добре! И какво от това, ако е взет под наем? — Ако тя е много запалена, той пък ще я проверява всеки път. Вероятно би могъл да й възложи по-голямата част от работите по това следствие. Само за момент допусна, че може да е сбъркал, като освободи Браунинг малко прибързано, но не би променял нещата сега.
— Може да ни каже нещо за нея, да ни помогне да я идентифицираме, например.
Болд изгледа влажното й лице. Имаше малък правилен нос, меки сини очи и розови бузи, зачервени от студа. Показваше се лек прорез между двата й предни зъба, с което му напомняше за Лорън Хатън. Хубавичка, без да е претенциозна.
— Ние третираме нещата много внимателно при едно убийство. Бавно и методично. Стъпка по стъпка…
— Лу? — извика го Диксън.
Болд се върна при него, като не забрави да си сложи на носа кърпичката.
Диксън каза:
— Тук има нещо за любопитна глава като вашата. — Той издърпа тънкия водолазен костюм. — Отворих ципа на това нещо и направих предварителни снимки. Тези оводнени трупове ти се изплъзват като пилешко, престояло дълго време в бульон. Най-добре е да се фотографират докато никой не ги е докосвал. Погледнете! — Той беше отворил ципа на костюма до чатала. Отвори го и по-нататък. Две нагънати, напоени с вода и изцапани с мастилени петна розови листчета бяха прилепнали към костюма точно над нейния пубис.
— Какво, по дяволите? — попита Болд.
— Ще бъда много внимателен с тях. Най-добре ще е да ги сложим отделно. В лабораторията ще ги подложат на замразяване-размразяване. Ще ги изсушат, а после ще ги разделят. В най-добрия случай ще може нещо да се разчете — каза Диксън.
— Какао е вашето предположение? — запита Болд.
— Нещо като квитанция — предположи Диксън.
— Аз мисля същото — съгласи се детективът.
— Малко странно е да отидеш на плуване с някакви квитанции в костюма си, не мислите ли?
— Съгласен! — Болд не можеше да стои повече до трупа нито минута. Остави Диксън да се занимава с квитанциите и отиде при Боби.
Отведе я настрана от грозната картина, по посока на стъпалата, водещи към площадката за паркиране. Заговори спокойно, но строго:
— Между нас да си остане, детективе! Този случай може да се отнесе към убийствата на така наречените „кръстати“ убийства. Това е всичко, което трябва да знаете за сега. Ако чуя нещо от някого, ще зная, че вие сте източникът и вашето магаре ще се хване в примката. Разбирате ли ме?
— Да.
— Сметнах, че би трябвало да знаете и да разбирате какво означава това. Окей? — каза той и съжали за снизходителния тон. И наистина, защо и той третира всеки детектив новобранец така, както се отнасят и всички други сержанти? Какво дава право на сержантите да бъдат толкова сурови към тях? Той отговори на своя собствен въпрос: Защото и нас са третирали така, за това. — И така, каква ще бъде вашата следваща стъпка?
Тя погледна към двамата мъже, които се бореха несръчно с тежкия черен чувал с трупа.
— Липсват хора, бих казала. Ще изследваме всички части на тялото, после ще проверим всички произшествия и ще потърсим сходство.
— Какъв е случаят в момента?
— Смърт с подозрителни причини.
— Този непромокаем костюм може да ни помогне да поддържаме случая отворен и след идентификацията на тялото, но не разчитайте на това. Същото е и с квитанциите, които намери Диксън, въпреки че са в много лошо състояние. Напълно нормално е да горите от нетърпение да се заемете с разследването на едно убийство.
Тя кимна в знак на съгласие.
— Това е добре! Това е, което ми трябва. Аз съм изключително зает и без този случай. Вие ще водите по-голямата част от работата, но не позволявайте на вашия ентусиазъм да се проявява твърде много. Ние вървим бавно в убийствата. Не мога да си позволя да ни се изплъзват заподозрените в съда поради разводнена работа на полицията. Аз ви дължа доверие, за да свършите добра работа. Първата задача е да се опитаме и да разберем коя е тя. Непромокаеми костюми и всичко останало следва по-късно, разбрано ли е? Ние работим предпазливо. Бих искал някакъв прогрес в работата още днес следобед. — Той й се усмихна и тя му отговори със същото. — Ще работим съвместно по този начин, окей?
— Извинете ме!
