Те се обърнаха обратно. Джеймс Ройс, асистентът на доктор Диксън по аутопсиите, когото Болд беше срещнал за малко в Съдебномедицинския център, идваше отдолу натоварен с екипировка, а двамата детективи бяха блокирали стълбището. Той задържа погледа си върху Боби Гейнис малко по-продължително и тя се изчерви. Болд му я представи като „полицай, натоварен със случая“. Ройс се усмихна и продължи по своя път.
Боби го последва с поглед.
— Проучете справките за изчезнали хора. Аз ще прескоча до медицинския център с Диксън и ще чакам за неговия първоначален доклад.
Тя побърза към паркираната кола, настигна Ройс и проведе кратък разговор с него. Той включи на скорост. На служебната линейка беше написано: „МЕДИЦИНСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ — ГРАФСТВО КИНГ“.
— Хей! — извика Болд. — Вървете!
— Колата ми е блокирана — отвърна тя, като посочи. — Или предпочитате да вървя пеш?
Ройс не се намеси.
„Куражлия“ — помисли си Болд. Беше впечатлен.
Лу Болд чакаше в кабинета на доктор Диксън. Едрият мъж се върна с две кафета, едно от които подаде на детектива. Диксън довлече сгъваем стол от другия край на стаята към мястото, където Болд беше седнал. Той беше човек, който нямаше претенцията да води разговорите си от стола зад бюрото. Преди Диксън да седне, един от неговите асистенти почука и подаде главата си през вратата.
— Майката на онзи от хотела — госпожа Малтънър, звъни от Сан Франциско. Иска да знае какво става.
Диксън кимна и асистентът затвори вратата.
— Извинете за минутка! — каза той на Болд, отиде при телефона, вдигна слушалката и натисна бутона.
В продължение на пет минути обясняваше на жената, че нейният син е бил намерен мъртъв в една хотелска стая; причината за смъртта е, че имал увеличено сърце, което просто е спряло да работи; че неговото тяло се задържа, за да се извършат изискващите се токсично-скенерски изследвания за алкохол и наркотици; че случаят е не съвсем обикновен за четиридесет и една годишен мъж, но не и изключителен. Освен това, нейният син е бил с около трийсет килограма свръхтегло, но причините за спирането на сърцето могат да бъдат много и това ще се изясни към края на деня. Той затвори телефона, вдигна очилата си и разтърка изморените си очи, а на Болд каза:
— Намерен е в хотелската стая мъртъв. На две хиляди мили от дома. Няма признаци за насилие. Имал е опасно сърце — два пъти по-голямо от размера на вашето или моето. То го е убило. Имам чувството, че е бил пияница и наркоман. Черният му дроб не изглеждаше добре, носовите канали също. Ние започнахме тестовете и аз казах на тази жена, че нейният син е злоупотребявал с химически вещества, което накрая е струвало живота му.
— Имате прекрасна работа!
— Има трудни моменти. — Той се върна на мястото си.
Носеше се небрежно. Очите и гласът му все още имаха нежността на момче, но притежаваше силата и интелигентността на голям доктор. Той беше човекът, когото Болд смяташе за най-добър свой приятел, главно заради неговата откровеност. Беше спокоен по характер и много държеше на качеството на своята работа.
— Сега ще стигнем до Джейн Доу.
— Почистваме я за аутопсия. Няма да бъде дълго.
— Колко време е престояла във водата?
— Бих казал две седмици, или от една до три. Зависи от това, на каква дълбочина е била, от това, колко студена е била водата. Но най-малко две седмици. За подводния свят е достатъчно съвсем малко време, за да я съблече до кости.
— Как е могла да потъне с този костюм? Не изглежда правдоподобно.
— Трябва да се посъветваме с някой друг. Имам един приятел, към когото мога да ви насоча. Този е един от най-редките тънки костюми, които не задържат тялото над водата, както някои други. Но аз разбирам какво искате да кажете, Лу, Моята версия е, че след поемането на вода, тя е паднала на дъното. Може да са повлияли температурата на водата и подводните течения. На някакво място е престояла достатъчно на дъното, докато раците са опоскали нейните крайници и са навлекли тази кал.
— Калта може ли да ни помогне?
— Съмнявам се — отвърна Диксън, после добави: — Възможно е, предполагам.
— Можем ли да задържим част от нея?
— Сигурно. — Диксън излезе от кабинета и когато се върна обратно, каза: — Много късно е, за да разчитаме на добра проба. Тя е напълно измита, почти е готова за нас. Но разполагаме с костюма, който на места е импрегниран с кал. По такъв род въпроси най-добре е да говорите с Байрон Ратлидж в Университета. Той води морските проучвания в пролива от години. Мой приятел. Ако някой може да каже къде се е движило нейното тяло, то това е Ратлидж. — След като отпи от кафето, Диксън попита: — Какво мислите? Не ви ли губя времето?
— Оценявам високо този съвет. Да видим по-нататък.
— Липсата на плът на китките на ръцете и на глезените няма да ни позволи да видим натъртвания от лигатури. Единственото, с което разполагаме, са нарушенията в областта на гръкляна и тези квитанции. Изпратени са, впрочем. Ще знаем повече след аутопсията.
Болд поясни:
