Няколко минути по-късно паркира пред комедийния бар „Голямата шега“ на Беър Беринсън и влезе вътре. Забеляза, че стъклата на прозорците се нуждаеха от измиване, а тротоарите — от метене. Няколко клиенти ядяха миди на бара, пиеха бира и слушаха тиха видеомузика по телевизора, поставен високо над тях. Болд не позна собственика. Все едно да се върнеш у дома и да видиш не собствената си майка, а някоя друга жена в кухнята. Барманката имаше птиче лице и беше в началото на четиридесетте, изгледа го с любопитство.
— Беър не е ли наоколо? — попита.
Тя имаше пресипнал глас и широка отблъскваща уста. Той несъзнателно я сравни с Дафи — не с Елизабет, а с Дафи — и някаква болезнена конвулсия за вина го преряза.
— В офиса е. — Тя се опита да бъде учтива.
— Кажете, че Монаха е тук, моля ви!
— Монаха? Като в Теолонис?
— Да.
Тя поклати глава безсмислено и вдигна слушалката. Болд откри клавиатурата на пианото и се загледа в белите клавиши с такава любов, с каквато бащата поглежда в люлката на своето дете. Той дочу само една дума — Монаха, и затварянето на телефона, но не отдели погледа си от клавиатурата, докато тя не каза:
— Вървете! Една музика е достатъчна, освен ако не сте музикант.
— Трейси! — каза той към кривогледите й очи.
— Това да не е истинското ви име?
— Не! — отвърна той, приемайки разговора. — Столът се е разклатил и се нуждае от поправка. Пластмасово покритие на долно „F“ е отчупено, а на горно „С“ и горно „Е“ е прогорено с цигара. Непростимо!
Той плъзна пръстите си по отворения риф на „Синия монах“ и извади нежен акорд с лявата си ръка. Притвори очи, пропусна нота, това го накара да съсредоточи погледа си върху клавишите, за да избегне следващи грешки.
Мелодията събуди у него порой от спомени, както често му се случваше и с други мелодии. Почувства се едновременно в множество барове. Спомни си лицата на някои хора, дори за една бурна нощ с някаква червенокожа от Небраска.
Беър беше винаги малко шумен и много забавен. Беше човек твърде умен, за да не преуспее; прекалено изтънчен за Якима Хай и твърде неизвестен за останалия свят. Двамата с Болд се отдадоха на джаза, заедно дойдоха в тукашния колеж, търсейки слава, богатство и жени. Болд започна в селскостопанските науки, след като беше работил много в областта на овощарството, и мислеше, че не познава фермерските проблеми. Но още в първи курс часовете по психология го накараха да се заинтересува от човешката мисъл. Това, от своя страна, го доведе в курса по криминално поведение, после дойдоха криминални науки, докато се обвърза напълно.
Беър изпадна от училището, записа се в армията. След около шест месеца беше изпратен във Виетнам за пръв и последен път. Попаднал на мина, докато търсил отхвръкнал зар. Мината откъснала част от десния крак, а едно парче засегнало лявата му ръка. Зашили по-голямата част от ходилото на крака, но въобще не намерили два от пръстите на крака. По тази причина бил освободен от армията и пенсиониран до края на живота за нетрудоспособност. Той претендираше, че е спечелил голяма слава като комик на тези отвъдморски територии. Болд смяташе, че наличието на спестени пари у Беър има нещо общо с това. Последният път, когато го беше видял, Беър все още пушеше непрекъснато и се кикотеше силно на ужасните шеги в дъното на своя клуб. Той беше издълбал сцена за себе си. Имаше силен клуб, който се посещаваше от колежаните въпреки пътуването до центъра, както и лоялна тълпа за обяд и вечеря, което спомагаше за покриване на разходите.
Облегна се с огромната си тежест върху пианото и каза:
— Проклет да съм, ако това не е Трейси. Монаха! Как върви ловът на вещици?
Беър носеше голяма брада, с която изглеждаше уморен и по-възрастен. Все още се отличаваше с проницателните си кафяви очи и черните си буйни вежди, разбира се, но зъбите му не бяха така бели, както някога, а очите му оставаха постоянно кървясали.
— Пея, Беър!
— Какъв вятър те довя тук, Монахо?
— Пропускам клавиши вече! — каза той, като продължаваше да свири.
— Ти ми липсваше. На всички нас — също. Обади ми се, преди да си тръгнеш. Ще бъда в дъното при бръмкалото. — Беър се поклони и тръгна нататък, като се разхождаше бавно из бара.
Трябваше да е сигнализирал барманката незабелязано, защото минута по-късно върху пианото се появи чаша с мляко. Болд продължи да свири в течение на четиридесет и пет минути, после поръча кошничка миди, и когато бяха донесени, отиде при Беър на ъгловата маса, далеч от сцената.
— Искаш да се върнеш към старата професия? Бих могъл да ползвам някого за „Щастливия час“.
Болд се почувства за момент изкушен от идеята.
— Мога ли да взема билет за отложеното състезание?
— Предлагат се правостоящи.
Те са наблюдаваха взаимно около една минута. Болд се зае с мидите.
— Добре са опържени.
— Сменяме редовно маслото. Трикове на бизнеса. — Беър каза това с леко чувство на самосъжаление.
