Лу Болд представи себе си и детектив Гейнис на Бандучи, след което попита дали не биха могли да седнат по-настрани, където е по-спокойно. Бандучи имаше доста червена боя, като Ла Моя, черна коса, постоянна брада и кафяви очи, но отпуснатият корем и слисаният поглед на изцъклените му очи издаваха неговото хоби.
— Разбира се! — каза Бандучи, като ги поведе към най-отдалечения ъгъл, където не се чуваше грамофона. — Във връзка с Карла, нали?
— Да, господине — отвърна Гейнис.
Болд й кимна, което значеше да продължи. Той седна по-назад и се приготви да слуша.
— Тук сме, за да ви зададем някои въпроси — каза му тя.
— Изненада — отвърна Бандучи.
— Вие попълнихте рапорта за изчезналата…
— О, не! Аз уведомих Бреговата охрана, че съм загубил жена си при каране на водни ски. Тя падна, както знаете. Единственото, което направих, беше да се върна да я прибера. Това беше следващият ми кръг. — Гласът му заглъхна, потънал в нетрезва печал. — Следващото нещо, което зная… Боже, Исусе!
— Подписахте рапорта за изчезването.
— Попълних всички видове формуляри. Голяма работа. С това не можех да я върна, нали?
— Вие сте написали в рапорта, че жена ви е била висока пет фута и осем и половина инча, и че е тежала сто и трийсет паунда.
Той не чу достатъчно ясно.
— Аз завих силно надясно и изключих от скорост. — Той затвори очи. — Аз чух това. Чух, че я удари, знаете. Почувствах го с краката… — Той отвори своите зачервени, жълтеникави очи. — Какво искате? — попита, като че я виждаше за пръв път. — Вие сте полицай?
— Правилно — отвърна тя, поглеждайки към Болд, който само й кимна.
— Вие хващате направо за гърлото — захленчи Бандучи. — Полицай ли сте? — попита недоверчиво.
Нейният тон стана по-агресивен.
— Не беше ли малко студено за водни ски, господин Бандучи?
Той поклати глава.
— Ние бяхме на езерото „Лейк Юнион“. Възползвахме се от хубавия следобед. Топъл септемврийски ден.
— В рапорта е казано, че тя е била с непромокаем костюм. Бихте ли ни казали, моля, в какво беше облечена жена ви по време на инцидента.
— Този ден?
— Точно по време на инцидента, моля!
Той затвори очи и се олюля на една страна.
— Инцидента?
— Правилно. В какво беше облечена тя?
— Облечена? — Той отвори очи и се наклони още повече. — Непромокаемият костюм отгоре и нейният бански костюм, както винаги.
— Каква беше направата на костюма?
— Направата? Същата като на моя костюм. Купих и двата за Коледа миналата… Не, по-миналата година.
Боби се обърна към Болд, показвайки, че няма никакво сходство.
— А банския костюм? От какъв тип беше той?
— О, не знам. Мисля, че беше син. Много мъничък. Знаете, като всички други.
— Беше цял, или…
— О, не. Бикини, нали знаете. Сини бикини. Все едно нищо. Много мъничко нещо. Тя видя такива бикини в моето спортно илюстровано списание. Множество крака и бузи, вие знаете.
— Сини бикини, казвате — повтори тя, записвайки в някакво бележниче. — А каква беше кройката? Висока или ниска? Френска или къса?
— Вие знаете — каза той, като очерта върху себе си линия. — Като на всяка друга жена. Тя ги видя в моето списание.
— Не са същите — каза тя на Болд.
Той кимна и попита, след като погледна подадения му рапорт.
— Господин Бандучи, можете ли да опишете някакви рани по тялото й, каквито сте забелязали?
Бандучи кимна, но не каза нищо. Започна да плаче и прикри очите си с ръка.
— Видяхте ли я, или не, след инцидента? — повтори Болд.
— Тя може би се опита да се гмурне, като ме видя, че идвам. Главата и носа й бяха смачкани — каза той. — Ако си бях помислил, че бихме имали някаква трудност, то щях да настоя да си постави спасителния пояс. Вие знаете, че поясът държи тялото над водата. Видях я за секунда над водата. Видях я на повърхността. Помислих, че водолазният костюм ще я задържи. Може да го е съблякла, не знам. Трябваше да съм в състояние да я намеря. Но никъде не я намерих.
Боби каза:
— Господин Бандучи, много жени, които носят висока кройка бански, обикновено бръснат не само краката, ако следите мисълта ми. Долнището е много тясно между краката. Жена ви не си ли премахваше космите на пубиса?
Той я погледна озадачен. После насочи погледа си към Болд.
— Отговорете на въпроса, моля! — посъветва го той, без много да се замисля.
— Какво говорите, госпожо? Вие как го правите? Бръснете ли се на онова място?
Тя се изчерви.
— Внимавайте какво говорите… — предупреди Болд.
— Д-да!
— И отговорете на въпроса.
Той вдигна ръце.
— Не зная. Може би да. Предполагам, че да. Казахте, че трябва да го е правила, значи го е правила. Какво мислите за по едно питие?
Болд погледна към Боби и показа, че трябва да си вървят. Тя го разбра и малко по-късно бяха вече на улицата, примигвайки на дневната светлина.
Без да погледна към Болд, тя каза:
— Да! Джейн Доу не е Карла Бандучи. Жената, която намерихме, носеше „Боди Глав“ водолазен костюм и „Спидо“ цял бански.
— Коя е следващата?
— Бетси Норвак, сърфистката.
