Централната стъклена витрина, с няколко редици сладкиши и бонбони, привличаше вниманието на клиентите. До нея касата и бар с шест места за сядане. Това е божествено, мислеше си Болд. Той поръча някакви странни на вид бисквити с пълнеж от череши и кафе без кофеин, с мляко. Гейнис си поръча черно кафе и шоколадови дребни бисквити с бяла глазура, като каза, че като жена не би трябвало да прави това. Той й каза, че се съмнява дали тя е от този тип жени, които се страхуват от такива неща, които вероятно искат да изпитат. Съдейки по нейната реакция, той реши, че това наистина е така. Погледна към стената и вниманието му беше привлечено от окачен лист със знаци, които се сменят ежедневно, показвайки какво е най-прясно. Кошница хляб с еднодневна свежест — торбичка за долар, според написаното на ръка — стоеше вляво от касовия апарат. Две багети, подобни на револвер с две цеви, сочеха негостоприемно към Болд. Той погледна случайно към тях и му стана неприятно от тяхното натрапничество.
— Съжалявам, че ви обезпокоих! — каза Гейнис.
— Няма проблеми. Искам да съм в течение, за да ускорим работата. Вие знаете това.
— Казахте ми да звъня.
— Слушайте, Боби, няма проблеми, наистина. Какво става?
— Намерихме три възможни кандидатки за Джейн Доу — започна тя. — Подбрани са от две дузини рапорти за безследно изчезнали. Следственото управление не е открило лодка. Медицинският център смята, че тя е на около двайсет и пет години с ръст един и трийсет до един и трийсет и пет. Три инцидента във вода отговарят на тези данни. Ако не ставаше дума в рапортите за такива произшествия и жертви, не бих ви безпокоила.
— Добре — каза Болд. — Няма смисъл да правим случая по-сложен, отколкото е.
На тази основа, мислеше Болд, работата може да потръгне добре.
— Трите са Лидестри, Норвак и Бандучи. Мисля, че дори можем да изключим Лидестри от списъка. Говорих с нейната майка. Тя е плавала с приятели и е паднала зад борда при шквал2. Била е облечена в бял панталон, с мушама и гуменки. Не е знаела да плува. — Тя замълча, видимо притеснена от някаква мисъл.
Келнерката — неуморима жена с лице като на Злата магьосница — без много да му мисли допълни чашката на Болд с истинско кафе и той го остави настрана.
— Да й кажа ли? — попита Боби, забелязвайки грешката.
— Не…
— Извинете — каза Боби и стана от стола.
Болд се пресегна и я дръпна надолу.
Келнерката се обърна. Боби й каза:
— Вие наляхте истинско кафе в тази чашка, а той го пие без кофеин.
Тя се нацупи и попита Болд:
— Вярно ли е?
— Декофеинизирано, да — каза Болд. Изражението на досада на лицето на тази жена го накара да се почувства виновен за това, че е прав. История а ла Крамер.
— Той би искал ново кафе — напомни й Боби.
Келнерката не се зарадва на това.
— Моля! — добави Боби малко изкуствено.
Болд започна да възразява, но Боби го стисна за ръката, за не говори повече. Тя беше доста силна за нейния ръст.
Сервитьорката донесе ново кафе.
— Съжалявам! — извини се тя.
— Няма проблеми — каза Болд.
Когато тя се отдалечи достатъчно, за да не може да чува техния разговор, Боби продължи.
— Аз съм сервирала в колежа. Няма извинение за такива грешки. — Тя вече гризеше своите бисквити.
Болд сръбна от горещото си кафе. „Да, не й липсва амбиция“ — мислеше си за Боби.
Тя каза:
— За изчезването на Бетси Норвак е съобщил нейният приятел миналата сряда. Нейната кола и сърфът й са изчезнали. По неговите думи тя е била „фанатична спортистка и сърфистка особнячка“. Физическите й характеристики са най-близки до тези на намерения труп.
— Нашият последен обект е Карла Бандучи — добави. — Удар в кораб при водни ски, нейният съпруг бил на кормилото на теглещата лодка. Позвъних на местоработата му. Те посъветваха да проверя в неговата предпочитана бърлога. Това е един бар, недалеч от тук. Не е бил на работа през последните десет дни и обичал водката. Зная, че имате по-важни задачи, но инструкцията препоръчва поне един партньор за такива случаи, а ние нали сме партньори. Бих могла да тръгна и сама, но…
— Няма проблеми. Установихте ли дали той е там?
— Да. Позвъних преди нашия разговор. Барманът каза, че той бил там, но не бил във форма да разговаря с полицаи. Казах му да запази в тайна нашия разговор и той обеща. Така че със сигурност мога да кажа, че е бил там.
— Да хвърлим един поглед! — Болд избърса брадичката си, сръбна остатъка от кафето и остави двайсет и пет цента бакшиш.
Боби грабна монетата и му я подаде при вратата с думите:
— Не насърчавайте такова обслужване — скара се тя и му отвори вратата. — Освен това кафето ви не беше прясно.
— Откъде знаете това?
Тя посочи с пръст слепоочието си.
— Зорко око!
— О! — Той с жест й даде път и тя мина напред.
Много добре, мислеше си. Най-малкото, има поне амбицията да постигне нещо.
Джо Бандучи седеше на столче пред бара в „Солт и Уинд“. Заедно с бармана и още двамина гледаха телевизия с изключен звук. Автоматичният грамофон блъскаше някаква песен.
