Като отиде при нея, видя, че тя оглежда вътрешността на гаража. Норвак беше използвала задната стена за закачване на градински сечива и инструменти. Имаше задна врата към градината. Една дъска от сърф беше изправена и застопорена към дясната стена, а под нея се намираха две платна. Пространството, предназначено за втори сърф, беше празно, липсваха и платната за него. От оставените следи от кал и дребни камъчета си личеше, че колата й е била паркирана на лявата страна. Велосипед с десет скорости, плажни и други по-дребни столове бяха окачени също на лявата стена. Тя посочи празното място на липсващия сърф и колата, което потвърждаваше подадения рапорт. Понечи да влезе навътре, но Болд я спря с ръка.
Върху прашната повърхност на циментовия под, измежду неизброимите вече неясни следи от стъпки, той откри очертанията на голяма обувка с две думи, отпечатани в праха: „Вибрам и Рокпорт“.
— Позвънете в Следственото управление — разпореди се Болд. — Говорете с Чък Ейбрамс. Кажете му, че сме намерили още един отпечатък „Рокпорт“. Той ще се досети какво искате да кажете. Ще му трябва разрешение за обиск. Трябва да дойде при нас възможно по-скоро.
Тя го погледна въпросително.
— Сега! — почти изкрещя и веднага съжали за грубия тон.
Огледа обстановката внимателно. Следата от обувката сочеше към празното място на стената, където е бил окачен сърфът. Приклекна на едно коляно и огледа отпечатъка от различни ъгли и осветеност, и откри друга — обратна следа от същите обувки, която водеше от стената към мястото, където е била паркирана колата.
Когато Боби се върна, я остави да караули, а самият той реши да обиколи гаража и да провери за наличието на други следи. Но се оказа, че настилката на алеята не позволява да се открие нищо определено. Като се доближи до градината, погледна към сградата. Вляво от вратата видя обгорял варел и отиде да го огледа. Двадесет и пет галоновият варел беше нарешетен с бормашина за улесняване на горенето. Най-отгоре имаше овъглени остатъци от няколко чувалчета от дебела хартия. Болд не можа да намери наблизо никаква пръчка — мястото беше дяволски чисто. Отиде до градината и издърпа едно колче, което почисти от калта на връщане. С него започна да отгръща отделните пластове пепел. Под горния пласт от изгорели хартии се показа купчина от изгорен плат, старателно разбъркана.
Сърцето му биеше учестено, той изтегли кола внимателно и остави всичко за разследване от Следственото управление. Знаеше, че може да се окаже просто един куп парцали.
На другата страна на гаража имаше още два двайсет и пет галонови варела, в които бяха натъпкани високи оградни колове. Като ги разгледа по-отблизо, откри, че са накиснати в червеникава химическа течност, която миришеше ужасно. Няколко от стълбчетата, складирани покрай стената, бяха покрити с шума. Той се задържа тук още няколко минути, след което дойдоха от следственото.
Чък Ейбрамс, най-добрият техник на Следственото управление, когото Болд познаваше, беше нисък, оплешивял негър на възраст около средата на четиридесетте, с широко чело, големи уши и рядка посивяваща коса. Той срещна Болд пред гаража и остави на земята двете тежки чанти, които беше взел със себе си. Подаде на Болд сгънат лист хартия: „Надявам се, че не сте влизали вътре“ — прочете Болд. Ейбрамс беше педантичен човек на детайла. Това го правеше наистина добър като техник на следствието, но неговата безрезервна привързаност към инструкциите би била убийствена за един детектив. Бяха добри приятели с Болд, но не за сметка на работата.
— Чакахме ви — обясни Болд.
— Нямате право да влизате вътре. Разрешителното ми позволява — единствено на мен — да вляза в гаража, за да заснема отпечатъците на обувките. Но нищо повече. Вратата е отворена, както виждам?
Болд кимна.
— Лу? — Ейбрамс го погледна скептично.
— Повярвайте ми, Ейб! Така я намерихме.
— Добре.
— И още нещо — каза Болд. — Намерих нещо интересно в един обгорял варел. Можем ли да вземем проба?
— От всичко, което е извън сградите, можем. Само „пресичане на прага“ не ни се позволява — обясни Ейбрамс. — Ако установя сходство на тези следи с онези от случая Дехавелин, бихме имали съвсем различна история. Но това ще трябва да се направи в магазина. До тогава няма да пипаме нищо в гаража, нито ще форсираме къщата. В Сиатъл има не един чифт „Рокпорт“ обувки. В това е трудността, Лу. Не можем да форсираме едно жилище, защото някакво момче носи обувки „Рокпорт“.
Ейбрамс отвори торбичка, постави парче от бяла лента на дъното и попита за номера на следственото дело. Боби донесе своите документи по делото от колата и даде номера на Ейбрамс. Той го написа върху лентата.
— Ще ги заснема общо и поотделно, един след друг. После ще ги сравним с отливката, която направихме по делото Дехавелин.
Ейбрамс прави снимки в течение на петнайсет минути, след което Болд го заведе при варела. Ейбрамс бръкна под обгорените картони.
— Прав сте — каза той. — Може би това са дрехи. Но хората обикновено използват старите дрехи за парцали. Не забравяйте това.
